автор: galiakara

Денят преваляше. Зимният вятър сякаш не можеше място да си намери. Сърдит, разфучан, леден, помиташе всичко по пътя си. Небето - свлечено над покривите. Дори бездомните кучета се бяха изпокрили в този студ. Ако не светеха лампите по къщите, човек можеше да си помисли, че се е озовал в някакъв фантастичен, мъртъв град...
В една малка, прихлупена къщичка, притисната между два блока, мъждукаше светлинка. Възрастна жена лежеше в завивките и дремеше. Срещу леглото й, точно под прозореца имаше едно овехтяло бюро с натрупани книги. Дванадесет-тринадесет годишно момиченце седеше зад него и пишеше. Неспокойно поглеждаше към леглото. Видя, че старицата се размърда, стана и се приближи до нея. Сложи длан върху челото й. То гореше:
- Бабо, как си? Да ти сложа ли пак кърпи с оцет и вода?
Старата жена едва отвори очи:
- Чети, чети- тихо продума тя. Че да не те изпитат утре и да получиш слаба оценка заради мен.
Момичето не я послуша. Отиде до тясната кухничка, наля в чугунена паница вода и оцет, намокри една кърпа, изцеди я и внимателно я сложи върху челото на баба си. После взе телефона си и излезе в антрето. Набра някакъв номер.
- Мамо, баба от три дни вече е зле. Не ми дава да ти се обадя, но се страхувам за нея. Какво да правя?
- Извикай бърза помощ. Те могат да й помогнат.
- Казах й много пъти, но тя не иска да ходи в болницата. Нямало кой да се грижи за мен.
- Е, тогава?! Аз какво мога да направя от тук? Нали виждаш какво вълче време е. Не можем да дойдем. Пътищата са опасни. А и да дойда, все същото. Викни лекар в къщи. Нали пазите онзи номер, дето ви дадох миналата година?
- Мамо, пазим го, но трябва да му платим. Взема по 30 лева на визита. А ние сме с 15 лева до другата седмица, когато ще идвате...
- Нали преди десет дни баба ти взе пенсия? Толкова бързо ли свърши?
- Нямахме дърва. Взехме един тон. Там отидоха парите. Пенсията й е само 180 лева, а дървата струваха 150. Вчера дойде аптекаря, чичо Пенчо да я види и й донесе антибиотик. Там платих 8 лева. Купих мляко, хляб и ориз и останаха 15...
- Добре, добре- нервно прозвуча гласът - все нямате, все искате. Ние тук да не сме банка. Работим като хамали и двамата с Иван, но освен теб, имаме още 2 деца. Не мога постоянно да ви давам. Баща ти един път не се е сетил за теб, да ти изпрати пет лева!Аман от вас!Справяйте се както можете!
- Мамо, не ти искам пари! Ти ме попита, затова ти обясних. Притеснявам се за баба...- гласът на момичето потрепери. Последната реплика я каза сама на себе си, защото майка й беше затворила телефона.
Седна на шкафчето за обувки и се разплака. Не знаеше какво да прави...
Родителите й се разведоха преди 5 години. Баща й беше разбрал за връзката на майката с някакъв неин колега от столицата. Веднага подаде молба за развод.
Няколко месеца след това беше заминал за чужбина на работа. Отначало изпращаше на майка си по някой лев в помощ, но после изведнъж се изгуби. Ни вест, ни кост от него. Научиха от чужди хора, че се създал друго семейство.
Майка й и тя се омъжи. Остави я при свекървата си, която беше сама от години. `Хем ще ти е дружинка, хем ще си помагате една друга`- рече й, като примъкна всичките багажи на детето. Записаха я в местното училище. След месец започваше учебната година. Елена, така се казваше момиченцето, шеше да е третокласничка. Беше отлична ученичка. Най-много й харесваше математиката. Баба й се гордееше с нея. Все я хвалеха на родителските срещи. Майка й нито веднъж не намери време да отиде на тях. Но освен математиката, Елена обичаше и да чете. Вечер, сядаха на топло до `чудото` и четеше на баба си различни приказки. Когато навърши десет годинки, леля й- сестрата на баща й, им беше дошла на гости. Подари й поредица от шест книги с Български народни приказки. Бяха ги изчели един път, сега ги повтаряха. Обсъждаха всяка приказка, заедно с баба си изваждаха поуката от нея. Когато другите деца се хвалеха с компютрите си, Елена тихичко се свиваше в някой ъгъл и не участваше в разговорите. Веднъж само спомена на майка си, но тя така се развика, че не посмя повече да отвори дума за това. Обеща си, като порастне и започне работа, от първата заплата да си купи лап-топ. От миналата година в училището им направиха компютърна зала. Включиха им и обучение, по веднъж на седмицата. Елена се справяше чудесно...
Момичето избърса очи, погледна се в старото огледало в антрето и влезна в стаята. Баба й дишаше тежко. На печката тихо къкреше чай. Наля в чаша да поизстине, припече й една филийка хляб, намаза я с маргарин. Трябваше нещо да хапне, за да й даде антиботика и хапчето за температура. Събуди я. Старата жена с мъка отвори очи:
- Ленче, стомаха ме боли от тези хапчета, бабиното! Не ги искам!
- Бабо, не ядеш, затова те боли. Ето, сега малко ще хапнеш, а после ще изпиеш и антибиотика. Нали, бабче!
Помогна й да поседне и взе да я храни хапка по хапка. Възрастната жена се разплака:
- Ох, чедо! Добре че си ти! Какво щях да правя без тебе... Всички се изнесоха от родното огнище... За старите никой не го е грижа... Ама и ти ще порастнеш и ще трябва да отидеш да учиш в големия град... Дано Бог си ме прибере дотогава....
- Бабче, не искам да слушам такива приказки. Аз никога няма да те оставя. Където съм аз, там ще си и ти! - твърдо й каза Елена
- Добре, чедо! Вярвам ти! Ти си най-доброто дете, което съм имала...
После повдигна бавно глава нагоре:
- Благодаря ти Господи! Вечно да е името ти...
Изведнъж тя изпусна чинията, ръцете й се отпуснаха, главата й клюмна...
- Бабо, бабче, какво ти стана? Моля те, не умирай! Моля те, не ме оставяй самичка! Бабо!- крещеше уплашено Елена. После се сети нещо, взе якето си от закачалката и изтича навън.
Трупаше сняг. Вятърът продължаваше своето бясно лудуване. Елена, тичешком се запъти към къщата на аптекаря, която беше наблизо. Само трябваше да прекоси главното шосе и след няколко минути шеше да е там. Не знаеш при кого друг да потърси помощ. Тичаше колкото й позволяваха силите и времето. Вятърът я блъскаше от всички страни. Едва му устояваше, но трябваше да стигне колкото се може по-бързо. Чичо Пенчо можеше да помогне на любимата й баба... Не усети как стигна до шосето. Тъкмо да го премине, ненадейно от някъде изкочи един огромен джип. Елена не разбра как той се завъртя, блъсна я силно, отхвърли я на тротоара и се удари в отсрещното дърво...
От джипа слезна един едър младеж. Явно не беше пострадал, защото бързо се съвзе, подпали двигателя и изкара колата на шосето. После се приближи към момичето, видя струйката кръв по устата й. Огледа се наоколо, опипа пулса й и тичешком се втурна към джипа...