| Изгубен е пропуснатият миг
и тази нощ не е нощта, в която
една луна от тъмен сердолик
приспиваше тревите и цветята,
а аз те молех да останеш с мен,
и да дочакаш полунощ, когато
светът край нас ще стихне изумен
в нефритната извивка на гръдта ти. Отиде си. За да се върнеш пак
нечакана, след толкова години.
И пак е нощ, и пак е топъл мрак,
и по небето кадифеносиньо
една луна от мелхиор блести
и сам сама сред облаците скита.
Познавам твоя дъх – това си ти,
но друг е на гърдите ти нефритът
и не струи мистическа мъгла
по тъмните плещи на равнината...
А би могла... По-рано би могла!
По-рано сребърен астрален вятър
би спуснал приказен прозрачен шал
от звезден прах над голото ти рамо,
би пръснал шепи яспис и опал
в съня ти.
Вчера. Някога. По-рано.
На спомена в космическия мрак
далече скита оня миг вълшебен
и ти не казвай, че било все пак
добре, макар и късно, да съм с тебе.
Удавен сред житейското море,
мигът пропуснат няма да възкръсне.
И “никога” е много по-добре,
отколкото “непоправимо късно”.
Публикувано от aurora на 27.02.2012 @ 10:04:51
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5 Оценки: 9
Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. |
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
"Непоправимо късно" | Вход | 5 коментара (6 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Непоправимо късно от voda на 27.02.2012 @ 15:28:18 (Профил | Изпрати бележка) | И тук, както във всяка твоя творба, доказваш умението си да разработиш и изведеш до внушителен финал идеята си– което според мен, е една от основните характеристики на поетическия талант.
Свикнали сме с мисълта "По-добре късно, отколкото никога", но ти, Поете, с толкова мъдрост, красота и сила на изказа успяваш да внушиш обратното.
И един прочит съвсем не е достатъчен – след него остава жаждата да се връщаш отново и отново към този извор на естетическа наслада.
Поздравления!
|
Re: Непоправимо късно от zinka на 27.02.2012 @ 15:00:15 (Профил | Изпрати бележка) | Мигът щастлив е перла в наниза
на краткия живот човешки.
Мигът изпуснат - наказание
за неизбежните ни грешки.
Ала, неизбежност е и зареждащата красота на стиховете ти!
Поздрав! |
Re: Непоправимо късно от kasiana на 27.02.2012 @ 13:58:28 (Профил | Изпрати бележка) | Великолепно изведен финал!!!!!
Впечатлена съм и от познанията Ви за кристалите(сердолик, нефрит, яспис, опал) и сплавите(мелхиор), подчертаващи приказната и стойностна красота на любимата!!!
Аплодисменти:))))) |
Re: Непоправимо късно от severianin на 27.02.2012 @ 14:24:59 (Профил | Изпрати бележка) | Светът на кристалите е толкова богат и пъстър, че винаги ме е очаровал - дори повече, отколкото съм предполагал аз самия. Подсъзнателно, без да си давам сметка, съм разпилял из стиховете си десетки негови представители. Не бях го забелязал, докато /дано не Ви прозвучи нескромно/ в своята студия за цялостното ми творчество доц. д-р Василена Пешинска събра всичко на едно място и писа: "В светлината на това богатство на фактума престава да ни изненадва особено великолепното познаване света на кристалите. Защото в тези стихове блестят диаманти /брилянти, елмази, есмералди – испанското наименование на елмаза/, рубини, сапфири, изумруди, смарагди; светят тюркоази, спинели, хиацинти, гранати, хризолити, аквамарини; заслепяват очите везувиани, евклази, оливини, цитрини, александрити; откриваме хризопраз и турмалин, нефрит и яспис, перли и самоцвети, малахит и топази, седеф и бисери; търкалят се опал, кехлибар, берил, карбункули; откриваме бакара – един от най-ценните сортове кристал...".
За мен този свят крие вълшебство и дълбок смисъл, крие поезия. |
]
Re: Непоправимо късно от Musketar на 27.02.2012 @ 13:25:52 (Профил | Изпрати бележка) | Забележителен финал! |
| |