автор: whitecatlidiya

Заключена съм зад безброй врати
и в мислите си онемели,
мисля си за теб, че ти
ще ги отключиш до една броени.

Че ще влезеш забързан и смутен
за миг объркан от моята поява,
а сетне онемееш дълбоко възхитен
от силуета в златната ми рокля.

Дръзко ще се взираме очи в очи
питайки без глас - аз коя съм, кой си ти?
И в най-омагьосващия миг
злата участ ще ни докосне.

Ще издуха цялата ми суета,
а тебе ще зарови в блатото -
да дишаш мръсната вода,
а аз да ходя в дрипи от света
на огледалото.

Така до днес дрънча
от бронз и телени обкови
и чакам жабока мой
за мене - Принц на блатото.