Жената на четир`сет си е чиста проба,
в джоба си крие и земя, и море,
а сърцето й неистово стене,
за луда обич зове.
Жената на четир`сет е вълшебна магия,
тя омайващо раздава синева,
озарен е всеки, който се докосне
до слънчевата и душа.
И нищичко не значат бръчките издайни
и бялата прокрала се слана,
жената на четир`сет усмихва се сияйно,
какво да иска знае, и кога.
Жената на четир`сет има всичко -
покривът е звездното небе,
дърветата я майчински закрилят,
а луната сестрински зове.
Щастлив е този, който я обича,
с гореща страст в сърцето заживял,
развял черна грива, я отвлича
към залеза, от обич изгорял!