автор: pisana

На кладата
на страсти и мечтания
потръпвам ден след ден
за грешките не търся оправдания
и не допускам да държат ме в плен.

Когато се обърна
пепел не откривам,
а въглени изгарящи плътта,
ала не бива да се спирам
и в тях отново да горя.

Сега така е
утре, всичко зад мъгла е скрито,
но аз живея тук, сега
и колкото и да се крие упорито
зад някой ъгъл знам ще срешна любовта.