автор: dbutanski

(селска идилия)

... И беше звездна вечер.
Луната плаха избледня.
Сред облаци далечни,
нощта безмълвно просветля.

И чу се звън тъдява.
Завръщаше се в дом пастир -
тъй както подобава -
усмихнат и с венче-чемшир.

Разлаяха се псета
и щъкнаха без ред жени -
навярно, със късмета
да се домогнат до вини...

Но нищо се не случи.
Утихна всичко - хей така. -
Разведка се получи
и спряха водните млека.

Отново мир настъпи
по плодородните ни равнини.
В хамбарите постъпи
порой от дивни благинки.

И стана златна вечер.
Ухаеха навред цветя.
Луната бе диспечер
и всички хора ни огря...