автор: ivliter

Света подритнал,
от света подритнат,
не искащ нищо и не чакащ нищо,
между човеците вървяща сянка,
ще го откриете на всяка улица.
Той няма дом –
домът му е една поляна
извън града
в отдалечения квартал
и в нощите студени
завивката му е небето.
Гладът го е смалил
и в дрехите протрити
съвсем се е загубил.
От месеци не се е къпал,
забравил е сапун какво е –
той чака лятната вода в реката
и зле понамирисва.
Уплашен от вида му,
животът се е свил,
като ухапано животно
на погледа му в сивите зеници.
Безцветен,
с разрошена коса, небръснат,
попил чернилката на тази дълга зима,
върви като насън,
но виждам цветните му сънища.
Върви унесено –
треперещите му ръце от немощ
с любов докосват тротоарните дървета,
засяват пролетни копнежи
и през шума на улицата
той чува песните на птици.
Сърцето му света пречиства
към новото му измерение;
през мрак и светлина пресява
и завистта, и злобата,
и алчността ,
безверието и омразата.
И в цялата нечистотия то е
излъсканият диамант туптящ
на вечното добро в човека.

24. 2. 2012 г. - Троян