автор: bebvragalowski

В късна есен над полето
диви патици летят.
Те отиват там, където,
няма сняг и зимен хлад.

Най-отпред, като водач е,
зеленикав стар паток-
с жълтичко едно юначе
свършва птичия поток.

Май Жълтушко се нарича-
цар на детските игри.
Всяка пакост той обича
и ги върши от зори.

Но не щеш ли във небето
страшен ястреб, бързокрил,
клъцна патето в крилцето-
дребна плячка уловил.

Но водачът без да чака
фрасна наглият гамен,
а Жълтушко в горска драка
тупна в схватката ранен.

Мина зайче дългоухо
край раненият юнак
и набързо, то на сухо,
го заведе в къщи чак.

Мама Зайка сложи кремче
на раненото крилце,
а на гладното коремче
даде хляб и масълце.

После печката напали
и застла със пух креват,
та децата, недоспали,
хубавичко да поспят.

Мина време и крилцето
на Жълтушко оздравя,
но снегът покри полето,
пожълтялата трева.

Пролет пукна най-накрая
и Жълтушко сутринта,
от цветята се омая
в полет чуден над света.

Време беше да се върне
сам във своето гнездо
и за сбогом да прегърне,
силно зайчето добро.

Литна малкият Жълтушко,
над гората с мах широк
и за миг от непослушко
... се превърна в принц-Паток.