автор: anthropologist

Из цикъла "Галерия"

(Жан Симеон Шарден, около 1737, Лувър, Париж)

Един красив студент във стаичката бедна,
сега дори дъха си докрай е затаил.
Той готви се да сложи и картата последна
на замъка си, който почти е построил.

И вече си мечтае как замъка ще кръсти,
във чест на дъщерята на някой цар велик...
Ала внезапно трепват неопитните пръсти
и всичко се събаря в един-единствен миг...

Когато в нещо влагаме всичките си сили
и замък на мечтите почти сме построили,
в единствен миг Съдбата превръща го във дим.

Но нищо, че това е безмилостно-сурово !
Преглътнали сълзите, започваме отново
поредния си замък от карти да строим...