автор: sradev

Хаймаана се беше насадил в едно лозе и с вкус избираше по-зрелите зърна, когато забеляза някакъв дънгалак, който яздеше коза, а краката и дори ръцете му се влачеха по земята, носа му беше вкиснат, а косата му не предвещаваше нищо добро.
- Тебе какъв дявол те довлече, - запита учтиво Хаймаана.
- А ти какво търсиш в небрано лозе? Не знаеш ли, че е лошо, - запита на свой ред човека с козата.
- Не е небрано, вече пробрах по-сладките зърна. Пък ти откъде знаеш кое е добро и кое е лошо?
- Ял съм върбови круши, те ми осигуряват тила. Ако си с тил, то си човек.
- Аз пък си помислих, че козата ти пази тила. Както се казва – човек върви с тила си. А козата дава ли ти право да оценяваш?
- Не си този, който ще оценява оценката. Човек ли си, звяр ли си или се мислиш за бог?
- Аз търся.
- Търсенето в чужда градина е лош навик.
- Е, огладнях. Нали глада дава право.
- Гладният не пробира.
- Аз избирателно огладнявам – само когато видя по-сладък плод.
- Но ти не ми отговори какво си.
- Не се ли вижда, че човек!
- Плюскаш като свиня, врещищ като коза, упорит си като магаре, хитруваш като котарак, глупав си като червей... Това виждам. А човещината се доказва, а не се показва.
- А ти откъде знаеш че си човек?
- Нали ти казах – ял съм върбови круши. Тези, които са яли върбови круши са наказани да се гордеят, че са човеци.
- А къде ти е стадото?
- Оставих го на трапезата да пасе зелени листа, и да поумнее.
- Нямаше ли по зрели?
- Зрелите ги оставяме за такива като тебе. От тях става само горчив компот. Но да cе върнем към това кой си. След като търсиш не си бог. Да не би да си див звяр?
- Не съм див, едно момиче ме опитомяваше.
- Затова ли я считаш за вампирка? По-див си и от мечковлък. Следователно си полипай. Те си мислят, че са питомни, но и зверовете бягат от тях, мислят се за човеци, но и хората ги избягват, кланат се на богове, но боговете се отричат от тях. За това те след всяко къпане си сменят боговете. Я иди се измий поне, целият лепнеш от шира, ще докараш виненките и осите.