автор: sradev

А па що е туй за култура... В. Висоцки

Поредната думичка изчезва от езика. Има я, но някак си старомодно звучи, води се за обидна, но вече почти никой не се стряска от нея. Децата, а дори и родителите им отдавна не са я чували нито употребявали.

Това е думата „лъжеш”.

Процеса на подмяната на езика е вечен, той се движи с нравите и формите на цивилизацията. Едни думи си отиват в речниците, нови се появяват. Това е естествено, но зад думите стоят понятия. Понятието за лъжа все по-рядко се появява в мислите и оценките. Така е, ние не забелязваме въздуха.

Отдавна учените доказаха, че всеки послъгва по стотина пъти дневно, но да ги обвиняваме за това е твърде рано. Те си описват състоянието, което наблюдават, а не създават понятия, нито променят значенията им. Още по-малко забраняват или променят употребата на едни или други думи. Откриването на център на лъжата не е повод за ликвидирането на това понятие, а тъкмо напротив – материализира го.

Следователно причините са другаде. Трябва да ги потърсим в надсистемата, в цивилизацията. Виртуалната част от цивилизацията се разшири, а заедно с това понятията станаха по-размити. Секса по телефон и интернет са си обикновено дърдорене и порнография, показването на факти по телевизията стана обикновен режисьорски похват на неуспели кинаджии, писането на вестникарски статии стана упражнение на некадърни писатели, повечето – преписвачи. И тези неща изпълват съзнанието (в същност пари и как да се сдобием с такива виртуалности). Естествено е, както е естествено, че учителите по руски се преквалифицираха на учители по английски, а нереализиралите се физици станаха финансови съветници. Кой каквото може, но и там, където дават заплата.

Но и физиците и учителите по руски нямат съществена вина. Още по-малко пък юристите. Виртуалният свят е реално съществуващ и всеки си взема от него колкото му дават. За голяма радост на производителите, материализираната му част също върви добре на пазаря. Ще си помислят някои, че производството на илюзии е станало промишлено, та за това истината се е омесила с лъжата. Но винаги е така, че илюзии всеки поема толкова, колкото може. И всеки материализира някакви свои илюзии. А цивилизацията се нагажда към потребностите.

Какви са потребностите? Темпото на живота се ускори, а заедно с това и дължината на логическите анализи се съкрати. Следователно новините трябва да бъдат вече добре предъвкани. Ще вземеш тези, на които априори вярваш. И тук се заплита възела – положителното безкритично мислене, един все по-малко необходим елемент на личната етика, изчезва заедно с всичките си прислужници. Мярката на дължината на мисълта е лесно видима в езика, преди 30-тина години германеца не разбираше изречения по-дълги от 7 думи, сега – по-дълги от 5 думи. Това вече не е алената чума, а червената.

А след чумата идва терор.

ПП. Прочетох заглавие в древно списание „Какво мисли съвременната жена за мъжете”. Помислих си „Ами какво мисли за жените”. И на първо място дойде „лъжкиня” (е, друга дума беше, ама читателите ми са интелигентни – сами се сетиха). А после разчоплих, че не може да си го помисли, защото не употребява това понятие. Е, във времето на древното списание може би повече го е употребявала, но не е лъгала по-малко.