автор: VOLTER

На тръгване за София, дядо ми каза:
- На мен си кръстен, аз ще те издържам - всеки месец по 60 лв., толкова е пенсията.
Шейсет лева беше и заплатата на баща ми!
Поради нисък семеен доход ми разрешиха 27 лв. стипендия.
Всеки ден, по два часа мия чинии в стола – икономисвам от храна 18 лв.
Живея на общежитие – още 15 лв. бонус.
Така, в действителност разполагам с 120 лв. и никога не оставам без средства!
Мой познат започна работа - получава 125 лв. и постоянно е без пари!
Парадокс: по - добре студент, отколкото млад специалист!

*
Квартира намерих в Захарна фабрика – на километър от трамвайната спирка.
До Института се придвижвам за час и половина - сменям три превозни средства.
Къщата е строена за една нощ през 1925 г. - от кирпич и плет замазан с кал.
Тогава влязъл в сила закон, според който всеки покрив се узаконява…
Две стаички - в едната хазяите, в другата – квартирантите.
Като разперя ръце, пръстите ми опират двете стени на стаята.
Вратата няма брава , а мандало с огромен катинар.
Отвътре вместо райбер беше свит огромен пирон.
Сутрин, когато единия се облича, другия изчаква в леглото.
После първия излиза навън, за да може да се облече втория…
И така, докато на третия ден станахме трима!..
Приятел от казармата помоли да преспи за една нощ.
Не се събрахме на моята кушетка, та легна при другия съквартирант.
Една нощ - все някак ще изкараме...
На следваща вечер подхвърли, че не му останало време да търси квартира.
На другия ден търсил, пък не намерил - така цял месец…
Накрая, потърпевшия съквартирант неиздържа…
Няма как: събрах си партакешите и напуснах квартирата…
*
Приютиха ме трима приятели, които живееха в една стая.
Беше абсурдно съвместното съществуване – нещо като хан!
След три месеца мъки, колега – ветеринар, ме прибра да живея при него.
Там останах до откриването на американската промишлена фото изложба.
Споменавам тази изложба защото с нея е свързано напускането на квартирата…
Всеки посетил изложбата получаваше луксозен пакет с плакат на убития президент.
Кенеди остави след себе си дълбока следа на модерен държавник!
Той отстъпи пред агресията на Хрушчов и предотврати ІІІ световна война!
Беше икона не само за младите американци, но и за всички млади хора по света!
Тайно се надявахме полъха на американския либерализъм да повее и на Изток…
Изпитвах особена емоционална необходимост от присъствието духа на Кенеди!
Скрито хранех особена почит и уважение към личността му…
Затова поръчах дървена рамка за фотоса и го окачих над леглото си…
*
Спях на легло с допотопна ръждясала пружина, а под нас живееше домоуправителя.
Грозничката му, трътлеста дъщеря беше ученичка в 10 клас.
При всяко „натоварване” на леглото, то зловещо раздираше нощната тишина…
Явно досадните монотонни звуци предизвикваха „мръсни” асоциации у дъщерята…
Това побъркваше бащата и по всяко време правеше луди скандали…
Една ранна сутрин, за пореден път се позвъни на вратата...
Вместо домоуправителя, обаче нахълтаха двама милиционери.
Идвали по сигнал и още от вратата впериха очи в портрета на Кенеди!...
Не съм и предполагал, че портрета е истинския повод за ранната визита…
Явно домоуправителя беше решил с един удар да ме довърши…
Наредиха веднага да сваля портрета и да тръгвам с тях!...
- Значи ли, че съм арестуван?...
- Засега ни интересува само Кенеди…
Изумях, в действителност „арестуват” портрета на убития президент!...
*
В Районното управление трябваше да направя писмени обяснения.
Отговорих на следните „съдбовни” въпроси свързани с портрета:
- Как съм попаднал на изложбата, с кого съм бил и кой ми я препоръча?
- С кого съм се срещнал на изложбата, за какво сме разговаряли?
- С кого съм се срещнал след изложбата, за какво сме разговаряли?
- Познавам ли други ходили на изложбата - кои са, за какво сме разговаряли?
- Често ли ходя на изложби?…
За да не бъда голословен помествам самата обяснителна записка.
Справка: І- во Софийско районно управление на МВР- София.
*
Обяснителна записка
Случайно се разхождах в градинката пред Народния театър, препика ми се с извинение и влязох в кенефа… Когато излязох, видях отляво някакъв павилион, дето досега го нямаше и реших да надникна…
Беше фраш с някакви фотоси на машини, ракети, спътници – вътре нямаше жива душа…Не си падам по машините - не ми беше интересно и реших да си тръгна! На изхода някакъв мъж ми даде сгънат пакет, взех го естествено… Въобще не съм допускал, че това е американска изложба, това разбрах едва сега от вас!...Дори си помислех, че е съветска изложба, честно!... Кой може да подозира, че на пъпа на София ще има такова нещо… Нито пък съм я разглеждал, та да знам какво има вътре , та да тръгна да разправям това-онова…
Когато се прибрах разтворих пакета и ми причерня – портрет на самия Джон Кенеди с траурна лента! Самия Кенеди, оня, дето го убиха…! И какво да правя с тоя портрет на убит президент!... Той, ако е бил по реда си, нямаше сами да го утрепят!
Цял ден стоя в квартирата и се чудя какво да правя! Не ходих дори на лекции, това може да се провери… Нямам печка, че да го хвърля и изгоря… Да го разкъсам и хвърля в кофата за смет ми се видя грозно – все пак умрял човек. Тогава ми хрумна, че най - голямото наказание за гадовете ще бъде, ако взема тоя портрет и го окача над леглото си! Да пукне от мъка, като гледа как си живеем българските студенти!
Та по тая причина се налагаше и леглото по - често да скърца…
*
Ченгето прочете „обяснението” и доволно се усмихна под мустак!
После ме накара да подпиша протокол, че леглото повече няма да скърца!
Подписах – без това портрета вече го няма…
За всеки случай… смених квартирата!...
*