автор: osi4kata

По принцип дърдоренето не е в моя стил. Имам познати, които цял живот си ги бъбрят едно към гьотере, ден да мине два да дойдат и са си спечелили слава на завидни оратори, защото може би никога никой не ги е слушал внимателно. Аз обаче още си спомням урока за добрия слушател (беше някъде в началните класове) и когато някой ми говори, си отварям ушите на четири. Де от добро възпитание, де от любознателност..
Няма значение кой е набрал инерция по наклонената плоскост на риториката - аз попивам всяка дума и я запомням. Помня като слон (още си спомням как Щатите нападнаха Ирак, защото Садам бил спонсорирал терористичната акция на 11 септември), помня до безсъзнание.. Като че ли си нямам друга работа.
Помня как осем години обвиняваха българските сестри в Либия, че са заразили няколкостотин деца с вируса на Хепатит Б, а накрая ги осъдиха, защото били заразили същите тези деца с вируса на СПИН. Зяпнах тогава, честно.. и чаках някой да повдигне въпроса с това противоречие, но не би.. Накрая взех като луда да събирам информация да не би Хепатит Б и СПИН да са едно и също заболяване, защото и аз, когато бях на 19 години прекарах един Хепатит Б(бях кръводарител).. Още си спомням как гузно ме погледна сестрата, когато счупи венозната игла и веднага грабна от шкафчето (!) една друга игла за да ми източи кръвчицата.. (после се чувствах късметлийка, че съм пипнала само Хепатит Б:)). Както и да е.. СПИН-а не е Хепатит...
И всъщност - какво стана със СПИН-а? Нещо не го споменават напоследък... Сега повече се говори за грипове - птичи, свински, вински.. Всякакви грипове! Мен ако питате - най-големите грипове са ораторите, които създават имената им.
Помня, когато американците стъпиха на Луната.. Мамоо, какви приказки се изговориха.. Всякакви! Самосвали от приказки се изсипаха! Танкери! Хвалби, завистливи нотки.. Само дядо ми Стоимен един ден спря телевизора и отсече - "Ха! Отишли до Дикилиташ, направили си няколко снимки и сега си чешат езиците!".. И дядо Стоимен не беше по дългите приказки.. На него съм се метнала.
Помня и повечето речи на др. Тодор Живков - "Тъз година завод за полупроводници, догодина за цели проводници..Ха-ха-ха :))". Голям тъпунгер. Срам ме беше да го слушам. Ставаше ми неудобно, че някой друг може да го разбере и да си направи харакири, когато осъзнае колко сме прости. Аз не бих си посегнала, защото гледам философски на нещата и приемам дори и изотопите на простотията.
Помня и бурните словоизлеяния по митингите след като най-накрая някой дръпна шалтера на Тато. Тогава беше времето на големите приказки! На песните, на тангата и изобщо на масовото психясване. Никой нищо не работеше! Всички дрънкаха като празни ярмомелки... И гладуваха на палаткови лагери повсеместно.
Помня как след цялото дрънчене и гладуване пристигнаха борците - с бухалки и анцузи. Те не говореха много, ама много биеха.
След тя беше нашествието на застрахователите.. Те бяха като арменското знаме - метър на метър плат, два на два уста! "Мижи да те лАжем".. така казваше дядо ми Стоимен... Не си ли платиш застраховка живот - лев няма да видиш отникъде! Не си ли платиш застраховка на колата - утре ти я няма и ти я връщат само ако си платиш. Не застраховка. Ако ти харесва!
А, за малко да заправя за онези сладкодумници Фараоните! Баси, пирамидките си издигнаха тия само с голи приказки! Пирамидите в Гиза - ряпа да ядат! Накрая се маскираха като бедуини,сръгаха в ребрата камилите си и керванът с парите на народа изчезна сред пустинните пясъци.
Помня всички речи по комсомолски събрания, макар да заспивах по протежение на ивента - пак помня. Същите приказки ги чух и в гъза на географията , Нова Зеландия. Не от комсомолци, а от пишман-капиталисти. Как човек за човекът е брат(!) и как на по-слабите трябва да се помага... Да, обаче, само слушателите трябва да ги спазват тези предписания и да помагат. Ораторите са прекалено заети с по-възвишени дейности.
Понеже помня всичко и ми прави впечатление как с едни и същи селски номера Големите Оратори си прокарват идеите и си постигат целите, а Големите Слушатели преживят като дойни крави и разпърдат отегчено, но не защото са чули за що иде реч, а защото подсъзнателно са толкова отвратени от безмисления си животец, че се чудят в коя кръчма да се натикат до дупка с някой ментак и да изпаднат в блажена летаргия. А насиликонените им половинки да нацупват глуповато устнички и за отмъщение да си напазаруват една кошничка парцалки от МОЛ-а или да срещнат Кумчо Вълчо в гората и да го прелъстят...

Много се разприказвах и аз.. Аде, че май никой не ме чува...