Аз те измислих.
И цветът на очите ти.
И формата на устните. И усмивката.
В косите ти зарових пръсти
дълго преди да го направя в действителност.
Раменете ти помилвах.
Изваях гърдите ти,
на тялото безкрайният всемир.
Аромата на кожата ти,
скрил в себе си всички магии, сътворих.
Ръцете ти, пръстите префинени.
И тези бедра, накъсващи дишането.
И силуетът, вледеняващ всяка една мисъл.
Синджирчето на шията ти.
Проблясващите обици.
Гривната на лявата китка.
И тази походка убийствена.
И начинът, по който в мен се взираш
през стихийността на миговете...
Знаех точно какво търсех и точно какво исках.
Години наред издържах на липсата ти
и разпиляна в други те откривах.
Години наред сам скитах в нищото
и писах стихове за теб, невижданата
и недокосваната от никого.
А после...
После те срещнах, любима...