автор: quisho

Кишо прилича на куче, хванало следа – носът му непрекъснато надушва истории, които се подреждат в ума му като набързо направени снимки: коя тъмна, коя светла, без никаква обработка с фотошоп, кривнали от вертикалата или разлели се по хоризонталата.
Понякога Кишо показва историите си на други, а те се чудят – сега това защо не е поправено, очите са червени, ракурсът е лошо подбран, действителността не е толкова мрачна, животът не е толкова шантав… Но Кишо не вижда дефектите на критикуваната снимка, а гледа разсеяно през нея, уловил вече новата си история. В черно-бяло, с едва доловимо ухание на пролет.