автор: tanyaivanova

Ако имах всичко на света,
даже и луната и звездите,
щях от чисто женска суета,
да си ги закича във косите.

Щях да се напудря с слънчев плам,
с черна нощ аз мигли да извия,
в розова мъгла без срам,
някъде при тебе да се скрия.

Щях да озаря аз твоя мрак.
Злото със небесен тюл да скрия.
Грозотата щях да стъпча с крак.
Със блаженство аз да те обвия.

Всичко бих ти дала ако можех,
но не мога - сам си го вземи.
В опаковка щастие да сложа
и да ти го пратя не върви.