автор: nickyqouo

Товарният Звездолет е дълъг няколко километра.
Голяма част от него представлява тръба в която се извършва процесът на задвижването, разрушителна реакция от събирана от космическото пространство материя, предимно самотни атоми водород, които се сблъскват с частици антиматерия, очакващи ги за последна адска прегръдка в километричната тръба на двигателя, която се стеснява в опашната част на звездолета. По средата между първия и втория километър от тръбата, на четири места разположени равномерно по цялата и обиколка, стърчат гъсти плетеници от метални ферми, подпорни стълбове и всякакви помощни съоръжения - спираловидно усукани около самите себе си. На върховете на тези четири конструкции, представляващи подобия на петопръста човешка ръка, са кацнали четири двигателя - ядрените чудовища, придвижвали Товарния звездолет през пространството в първите години от пътуването. Достигнал скорост от тридесет хиляди километра в секунда, Звездолетът всмуква в гигантската тръба достатъчно атоми от пустошта на дълбокия космос, за да бъде активиран процесът на анихилация, който го отвежда до прага на скоростта на светлината. Силови полета подават антиматерия в центъра на тръбата, сблъсъкът с нормалните частици довежда до гигантски експлозии с демонична мощ и сила, насочвани от силови линии, канализиращи потока на енергията. В безмълвието на космоса, Товарния Звездолет набира скорост. Колкото по-висока е скоростта, толкова повече бродещи в пространството атоми материя, попадат в капана на двигателя и изгарят в сблъсък със своите антиподи и скоростта продължава да расте. В горната част на тръбата, на около половин километър от нейното начало, върху висока кула с пирамидална форма, е кацнал команден център с форма наподобяваща коруба на костенурка. Към външните стени на тръбата - фуния, са прикачени различни по форма и размер секции. Предвидено е те да бъдат отделяни, когато Товарния Звездолет достигне определени точки от своя маршрут. Наближава моментът в който Звездолетът ще достигне такава точка по своя път. Предстои период на намаляване на скоростта. Предната част на тръбата постепенно се затваря от силови щитове, които ограничават притока на частици от пространството и анихилационния процес отслабва, докато стане достатъчно безопасен и силовите линии обръщат потока на канализираната реакция. Носът на кораба се превръща в огнен ад, двигателят започваше да действа като спирачка. Поглъщане на атоми, анихилация, насочване на енергията към носа до изчерпване ресурса на реакцията, полет с инерционна скорост! Отново поглъщане на свободни частици от пространството, анихилация, насочване на енергията към носа, полет с инерционна скорост! Отново и отново! Огнени цветя разцъфват за секунди пред искрата цепеща безкрая. Когато скоростта спадне до тридесет хиляди километра в секунда, процесът спира. Полетът продължава по инерция. Товарният Звездолет навлиза в покрайнините на звездна система заложена в маршрута от Далечната Земя. Ядрените двигатели са в режим на подготовка за да поемат спирачката и маневрите. Настъпва време да бъде събуден Делфонесо.

Земята трепери. Потни, мръсни коне и ездитни биволи, обвити в облаци прахоляк се спускат по хълма в плътна редица. Копитата рият и пяна хвърчи от разкървавени усти, дрънчи метал и се смесва с грохота на риещите пръста копита, ревовете на биволите и крясъци на хора. Дрипави флагове се развяват над очукани шлемове и напукани щитове. Окървавените хълбоци на конете се блъскат един в друг, сбруи, седла и юзди се заплитат, коне, биволи и хора се търкалят надолу по хълма прегазвани от тежките редици зад тях - ездачи, колесници на магове и тежки горящи фургони от обоза - празни и ненужни защото храната е изядена, а тежките коли могат да се използват за да пробият плътните редици на врага. Под вечното слънце в далечния изток на равнината Вандерлее се стеле прахоляк, който скрива безмълвната, тъмна маса на безчетния враг, струпан в подножието на хълма. Гъстите редици сякаш продължават до хоризонта и до края на света. На всеки сто метра пред първата редица на безчетния враг има Черен водач, яхнал блестящ нощен бегач с наведена глава и рога насочени напред. Редиците - безмълвни са в своето очакване. Към тях се носи вълна, сякаш изливаща се от върха на хълма, сред валма от прах, хвърчаща пръст и проблясъци на стомана. С грохот на хиляда водопада, към безчетния враг се спускат обвити в сиво воини, човеци прекосили хиляди левги за да защитават равна, суха и безкрайна пустош. Напечена от слънцето и осрана от редки стада диви овци. За човеците тук няма нищо, но човешката природа е такава - ако можеш вземи повече, дори да не ти е нужно! Ако можеш, не го отстъпвай никому! Ако решиш да го отстъпиш, то продай го скъпо! Ако не успееш да го продадеш скъпо, но се налага да го защитаваш и губиш битката - тогава изгори и унищожи всичко, за да не остане нищо от това, което е пожелал противника. Плътните черни редици очакват сблъсъка. Раменните брони се търкат една в друга и оръжията от тъмен метал подрънкват при допир с броня, щит или друго оръжие. Проблясват жълти остриета на секири от слънчев камък, ярки петна сред безчетния враг. Вече различават изхвръкналите от орбитите очи на конете и ездитните биволи. В очите на животните се чете страх и избива лудост, миризмата на безчетния враг ги плаши, но болката от шпорите, с традиционна форма на миниатюрни ножове, ги подкарва надолу в галоп и стената от плът се носи по склона. От двете страни на продълговатия хълм се издигат пушеци, вият се към небето. Степта гори зад гърбовете. Няма път назад! Всичко ще свърши тук. Редиците на безчетния враг, плътни и тъмни с проблясващи нарядко жълти петна, стоят безмълвни и неподвижни. Сякаш чак до самия свещен хоризонт в края на света. Воините обвити в сиво се изправят в стремената и от прегракналите гърла се изтръгват ревове и казни, що земята отдавна не помни. Полъхва лек ветрец. Повей, дошъл незнайно как и откъде. Повей с аромат на портокали. Земята трепери! Редиците се сблъскват сред крясъци на болка, гняв, омраза, с пукот на разцепено дърво и целувките на кървава стомана.
Тъмна фигура седи върху забравени руини, на върха на плосък хълм, който никой не вижда. Подритва портокалови кори и бели нов, сочен портокал. Черна качулка покрива изцяло главата, парченцата от сочния плод, придържани от кокалести пръсти, изчезват там където би трябвало да е лицето. Може би се усмихва. Земята трепери! С напредването на битката, около краката на тъмната фигура купчината от портокалови кори расте. Покрива до глезените тежките ботуши. Приятната портокалова миризма не успява да прикрие избиващата воня на тлен и развала. Фигурата продължава да бели портокали, бели ги все по-бързо и все по-усърдно! Битката вероятно ще продължи до залез.

Делфонесо отвори очи, или направи това което би трябвало да се счита за отваряне на очи, при неговото положение. Това и е хубавото на такава работа - кратки периоди на активна дейност (две, три години), после отново забрава и дълга, дълга почивка! Двадесет, тридесет години! Прекрасно! Е, сега се налага да поработи! Протегна се - или еквивалента на протягане, като се има предвид неговото положение. Защо ли пък да се налага да работи, а? Намръщи се - или това щеше да бъде намръщване, ако имаше лице. Въздъхна, или май щеше да въздъхне ако можеше да го стори, това облекчава някак, самата въздишка. Е, за кратко но все пак… Както и да е! Време е да се захваща за работа! Цяла звездна система го очаква! Него и неговия Товарен Звездолет!
Товарният Звездолет започна да получава команди и инструкции от Делфонесо. На върха, в командния център наподобяващ коруба на костенурка, в зала обляна в мощна бяла светлина се движи предмет наподобяващ снежен човек, направен от три съвършени снежни топки със синкави оттенъци в краищата. Горните две топки обаче са прозрачни. От краищата на силовите полета обвиващи топките, излитаха цветни енергийни линии във всички посоки, подобно на тънки пипала. Докосваха уреди, комуникационни входове и тестови конзоли. В горната топка плуваха двете половини на човешки мозък свързвани с тънки нерви и метални нишки, които се усукваха под двете части и в дебел сноп - колкото здрава човешка ръка, потъваха през втората топка на снежния човек в долната, която беше непрозрачна и най-голяма. Товарният Звездолет изпита облекчение - което по същество не би трябвало да бъде възможно, но изглежда бе факт! Изпита облекчение, защото Делфонесо бе започнал да си върши работата, и то така добре както винаги досега и както се очакваше от него! Все пак бе една добра машина, въпреки несъвършените си човешки части. Щеше да получи своите забавления когато приключат тук! Товарният Звездолет щеше да му ги осигури!

Битката вероятно щеше да продължи чак до залез. Прахоляк и слънчеви лъчи се стелеха над сухите земи, където армиите стръвно се бяха захапали. Имаше още много портокали за белене!