Беше пуснал обява, че търси стихотворения или разкази за балкони. Приемаше и кратки импресии и дори хайку.
Не беше обяснил защо са му нужни, но въпреки това имейлът му всеки ден се пълни с писма. В ранния следобед обаче получава съобщение, че пощата му не е достатъчно празна, за да приеме следващата пратка. След още час на вратата му се звъни и четирима смугли носачи стоварват пред изумения му поглед бетонен балкон с красив сецесионен парапет. „По-добре един път да видиш, отколкото сто пъти да прочетеш” – гласи поздравителната картичка, вързана на парапета. Анонимна, разбира се.