автор: g_ganchew

Днес се събудих
и дълго се чудих
Защо те сънувах?
Незнам!
И то идилично,
а не неприлично,
както би си помислил
профан!
Цяла във бяло,
по килим-одеало
от дъхави, пъстри
цветя!
Докосваше с пръсти,
тревичките гъсти,
отронваше капки
роса!
С усмивка през рамо,
погледна ме само,
напред в светлина
продължи!
След тебе остана,
само сладка омана
и спомена, който
тежи!
.......
В студената стая
напразно се взирах
с отворени, жадни
очи!
Жената във бяло,
и ефирното тяло
бе останала в мойте
мечти!
.......
Във тъмнината
аз дълго се чудих-
Господи!
Защо се събудих!