автор: VOLTER

Август 1962-ра - 38 градуса по Целзий!...
Целия гарнизон „набива крак” по разтопения асфалтов плац...
Предстои деветосептемврийски парад – демонстрация на нашата сила, мощ и сплотеност!
Покрай неблагоприятното развитие на кубинските събития, е тягостно и напрегнато.
Тази вечер, командния състав е на крак – вече са задължени да преспиват в поделението.
Иначе, по това време, обикновено си пият бирата по хладните балкони на военния блок.

*

Рижия, старшината на батареята, обича да се показва като безкомпромисен фатмак!
- Строй се за храна! – властно ни подкани, сякаш ще ядем не бамя, а зеле със свинско...
Капнали от целодневни маршировки под жаркото слънце, се построихме в четири колони.
По неписан закон – младите бойци винаги бяха първи, старите - последни…
- Свободни сте! - на Рижия нещо не му хареса и трябва да се построим отново!
Пръскаме се, но не го правим като „взрив на бомба” и затова:
- Строй се!...
Престараването на фатмака, предизвика мълчалива съпротива в цялата батарея…
- Свободно!... Строй се!... Свободно!... Строй се!...
Ехтеше в ушите ни до отврата досадния глас на Рижия…

*
Пълен провал - неизпълнение на заповед в присъствието на всички командири!
На военен език това означава: не се изпълнява заповед на командния състав!..
Не скривам, изпитвах възторг от спонтанната реакция на момчетата…
Подобен случай досега не е имало – чашата преля, на всички е причерняло!...
При това в навечерието на всенародния празник и за гарнитура: разни кубински истории!
Това си е чиста проба насила саботаж, предизвикан от суетния старшина…
Грешка няма: кашата е забъркана – да видим кой нещастник ще я сърба!
Видно е, тази „невинна” история, за някого ще има поучителен край!
- Бегом до столовата и обратно! – крещи нашия без да трепне мускул от лицето му…
Краката ни тежат като олово – до столовата са повече от 300 м.!
На всички е ясно: още много пъти ще чуваме тази команда…
Както и да тичаме, на него все нещо няма да му хареса!
А ние залитаме гладни, жадни, съсипани, без сили…
Пълен цирк – Рижия просто не знае какво прави!
Демонстрацията на сила, гаврата с индивида, тук се нарича закаляване на духа!
Най - сетне се случи недопустимото!..
Първите редици като по команда наложиха темпо „ходом марш!
- Бегом!...
Младите бойци упорито, като един отказват да изпълнят заповед!
Сега вече няма накъде – скоро ще разберем, кой ще „опере пешкира”!
Рижия изгуби контрол, безсилието му „заби” още по – дълбоко!
- Р – к, напусни строя!
Стига бе, аз ли съм късметлията! – това е идеалния класически вариант за спешаване…
Побързах да попитам: Защо?!...
- Питай командира!
Командира обаче казва:
- Не знам, питай старшината!…
Отново към Рижия:
- Командирът каза…
- Ти, защо спираше новобранците да бягат!
- !?... (Е, всичко друго, но чак такава тъпа версия!)
- Свободен си! Кръ-гом!
А, сега иди доказвай, че сестра ти не е... лош човек…

*
На другия ден взводния ми предаде да се явя при майор Кендеров, шефа на ВКР!
Изхвърчах веднага към щаба – какво ли не премина през главата ми…
От начина по който ме посрещна майора, разбрах, че това не е разпит.
- Има докладна срещу теб!...
- За какво?
- „За възпиране на младите войници да изпълнят заповед…”.
- В какво се изразява това „възпиране”!
- По – надолу е обяснено: грубо, с ръце!
- Това е невярно!
- Действията ти са формулирани като „политически саботаж в навечерието…”.
- ?!...(Само това не!...)
- Знаеш ли в подобен случай Генерала какво е длъжен да разпореди?
- ?!...(Егати, направо са се престарали!...)
- Военно – полеви съд.
- За какво?
- За всичко писано в тази докладна.
- Но писаното е лъжа…
- И да ти кажа ли какво ще реши съда?
- ?!…(Предполагам, но кажи!...)
- Затвор, най - малко година!
- Никого не съм спирал... Всичко стана спонтанно…това е…
- Никой няма да те пита, как и защо! За съда има една истина - какво е казал командира!
- Но командира представа няма за случая…
- Командира казва това, което твърди старшината…
- Но старшината…
- Редник, един военен съд не може да допусне, че командир от БНА, лъже!
- За какво ме извикахте?
- Длъжен съм! Ти си разузнавач, и всичко свързано с тази дума ме засяга пряко.
- Какво трябва да направя?
- За съжаление нищо... Ако имаше нашивки щяхме да те разжалваме, но ти си редник.
- Ами тогава обесете ме, че нямам нашивки!
- Това ще реши съдът!...Свободен си!

*
В поделението ме чака командващия артилерията, полковник Комсийски…
- Вярно ли е написаното в докладната?
- Бях в последната редица, младите войници отпред - как бих могъл да ги спирам с ръце?
- В докладната пише друго…
- Всичко друго е невярно!
- Под тази докладна е подписан целия команден състав начело с батарейния командир!
На кого да вярвам?... На теб или на командирите си?
- На войниците… Питайте тях!
- Питах ги - затова задържах докладната, но утре ще трябва да я пратя…
Не мога да сложа на докладната резолюция, че командирите ми лъжат!
- Излиза, че войниците не казват истината!
- Знаеш ли какво означава тази истина: чрез-ви-чай-но произшествие!
Сещаш ли се: разформироване на батареята и всички нас ни няма!
- И за да не се случи това, трябва да приема инсцениран процес!
Да излежа една несправедлива присъда, и всичко ще бъде наред?
- Слушай, момче: след този случай, вече нищо няма да бъде наред, поне за мен…
Свободен си!
Пред вратата ме чака секретаря на Комсомола.
- Написали са писма до ВУЗ-те , че си „политически неблагонадежден”!
- Да пишат…
- Това значи автоматично отпадане - без моя подпис писмата не могат да тръгнат.
Лошото е, че поискаха утре събрание с предложение за изключване от Комсомола!..

*
На другия ден, за да не присъствам на събранието ме натресаха наряд на погребите.
По устав, не могат да ме изключат в мое отсъствие – въпреки това провеждат събранието!
Присъства полк. Комсийски - никой не гласува за изключването.
Защитили са ме всички - особено младите войници...
След наряда комсомолския секретар каза, че му дали срок до утре да подпише!
Ако не, ще пратят писмата без неговия параф.
На другия ден, отново въоръжен наряд – правят възможното да съм далеч от войниците.
Забелязах, че винаги когато встъпвам на пост до мен стои още някой!
Настоявах да вървят да почиват, но те все измисляха причина, за да останат…
След време разбрах - били са притеснени да не направя глупост...
В резултат на психическото напрежение получих силно кръвотечение от носа…
По време на пост губя съзнание - откарват ме във военна болница!

*
Точно този ден баща ми, решил да ме навести.
Войниците му разказали къде съм и какво се е случило.
Дойде в болницата.
- Вярно ли е това в което те обвиняват?
- Допускаш ли че бих могъл да направя подобна глупост…
И си тръгна…
*
Беше закупчик и от 10 години с каруца всеки ден караше млякото на селото в града.
Бяха приятели с домакина на ТКЗС-то - той пък имал познати в Щаба на дивизията.
Приятелството на офицери с един домакин през онези години, е обяснимо!
Та, бай Гинчо се познавал точно с майор Кендеров - какво са говорили те си знаят!
Но от този момент всичко се преобръща с главата надолу!
За разпити към Щаба започват да хвърчат командири, старшини, войници…
Констатират нарушения - кражби на имущество, одеяла, дрехи, строителни материали…
В болницата войници ми съобщават, че докладната и писмата до ВУЗ-те са спрени!
Уволняват ме директно от Военната болница – въобще не ме допуснат до поделението!
Получих цивилните си дрехи на портала – никой не разбра за уволнението ми!

*
Полк. Комсийски се оказа прав - поделението е разформировано!
Командира на батареята уволнен дисциплинарно за подписване на неверен документ!
Сержант уволнен дисциплинарно за злоупотреба и кражби!
Всички офицери са пръснати из България…
Поделението, преместено в съседен град…
Единствен, който остава в поделението е… Рижия!

*