Календар
П |
В |
С |
Ч |
П |
С |
Н |
|
|
|
|
1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | 31 |
[ добави събитие ] | Извезани души, XXXXIII част Разлистена нежност
Алания, Махмутлара,
2006
Бе едва 7.30, утрото трептеше по лъскавите листа на екзотичния фикус, спуснал клони над терасата и разсейваше около мен нежен аромат на нацъфтял жасмин. Не можех да откъсна очи от красотата наоколо. Хоризонтът бе безкрайно син, плиснал и облял земята като с копринена завивка. Чудни хибискуси поклащаха едри бели цветове в танц с топлия ветрец, палмите приличаха на издигнати към Бог ръце. Аромата на миди, сол и морски пясък изпълваше сетивата ми и почти забравих за чая си, изстинал безславно. Хандан - майката на съпруга ми го приготви час по-рано, като изнесе на терасата малка метална лейка, напръска листицата на близкия храст градински чай, погали го, откъсна листенца от най-крехките и ги потопи в кана с топла вода. После отдели лимон от дървото в края на алеята, изцеди няколко капки и ми пожела уханно утро. Отпих. Хладината на тръпчивия вкус ме разсъни и върна в действителността. До мен Тавасин лежеше разтворен на страничка със стихове на фарси. Бях добила приятния навик сутрин преди да се събудя съвсем да почитам от ценната книжка и с това да изпълвам деня си със смисъл. Докоснах унесено книгата и я затворих. Някъде отгоре, навярно от етажите над мен се разнесе нежна мелодия на цигулка.
- Свири сестричката на Алейна - Алев, второто внуче на наша далечна леля.
- Свири прекрасно...
- Да. Тя е на 14 и... е инвалид. После ще те заведа при нея. Очакваше ви...
- Какво означава Алев...
- Така се наричат белите езичета на пламъка.
Гостувахме им дни след пристигането ни, когато дойде мила покана за следобеден чай. Леля Невин бе приготвила вкусни бадемови курабии с карамелена глазура, бе извадила на терасата стъклена масичка върху поставка на бял порцеланов делфин и бе нагънала меки ленени салфетки на сини делфинчета, ръчно изработени за специални случаи. Възпълничката й фигура гъвкаво се провираше между камъшените кресла, доливаше чашите, насипваше по чинийките късър или руска салата, подреждаше около нас и се суетеше задъхано, щастлива от възможността да се запознаем. Непрекъснато говореше и усмихнатото й лице сияеше и цъфтеше. Тя бе дъщеря на руски емигрант, доплувал до земите на Турция на стар работнически кораб, взет от бреговете на Грузия в далечните години, когато била още малко момиченце, принудено да последва родителите си и да напусне родината си. По онова време баща й непрекъснато пиел, въргалял се в полусъзнателно състояние на палубата и с фъфлене обяснявал на невръстната си дъщеря, че скоро ще акостират на Сирийския бряг, където ги очаква нов живот. Майка й мълчала, прегръщала я и се молела на Бог да се случи чудо и да ги спаси от безкрайния ислямски свят, към който сигурно плават. До самата му смърт, месеци след пристигането им в Турция, баща й вярвал, че е на Сирийска земя. Починал от възпаление на черния дроб в една студена сутрин в Ерзурум, когато земята била покрита с петметрова пухкава снежна пелена и термометрите отчитали тридесетградусови температури под нулата. Едва се запролетило и майката взела детето, купила еднопосочен билет за турските тропици с намерение повече никога да не мръзне и се установила в Анталия, където отгледала Невин съвсем сама. Работила тук и там, превеждала случайно на туристически групи или изгубени по безбройните ориенталски пазари руснаци, кътала парите за черни дни и времето минавало без да усетят. Задомила дъщеря си щастливо за момче рибарче от добро семейство, с надеждата никога да не изпита собствените й неволи, породени от любовта към водката и свободния живот на съпруга й, оставила й добра зестра, събирана с труд и чеиз, с нищо неотстъпващ на тези на турските момичета и една сутрин, целувайки я по челото за сбогом, се върнала в родината си. Невин била щастлива, родила две красиви деца, смугли като мекия средиземноморски залез, с къдрави абаносови коси и дълбоки, влажни очи, наследени от баща им. Един ден съпругът, притиснат от сиромашия и отчаяние натоварил децата и жена си на стария очукан Картал, купен от дядо му за сватбен подарък и поел към Истанбул - градът на възможностите, в търсене на щастие и богатство. Там нещата не се наредили по-добре и времето му се късало между скромната квартира в Аксарай, където живеели и прашната бетонна фабрика, в която заработвал прехраната им. Невин опитвала да си намери работа, но не успявала, тъй като Аксарай било странно място, осеяно с клубове и домове за развлечения и клиентелата се състояла предимно от мъже, търсещи бърза ласка и удоволствие, а моралът й не позволявал да се пусне по това точно течение. Руски и румънски девойки заливали улиците, зиме развявайки скъпи кожуси и пищни атлазени рокли под тях, лете оскъдното облекло и безбройните патрулки на полицаите я стряскали и тя стояла вкъщи с децата, без да успее да се интегрира и да спомогне за финансирането на семейството. Когато Алейна поотраснала и започнала да се заглежда по витрините и златарските инкрустации, изкусно подредени на всяка крачка, за да изпълват очите на всеки преминаващ и замечтала да носи коприна и сатен, леля Невин събрала в два куфара и няколко кашона оскъдното им наличие и се върнала в Анталия. Мъжа и останал в Истанбул, пленен от една застаряваща румънска кралица на любовта. Нанесла се в дома на свекър си докато намери удобна квартира за себе си и децата и не след дълго се озовала в този апартамент в Алания, където днес пиехме чай.
- Майка ми беше наследствена руска дворянка, горда, силна, ние носим в сърцата си благородство и такъв живот не е за нас. Но турско и руско смесено дава друг плод - смръщваше за миг вежди, а после поглеждаше с любов към мургавата Алейна, седнала в края на терасата на мек миндер, бродираща покривчица за чеиза си.
С подозрение и съмнения хвърлих бегъл поглед към Ванесса, носеща кръвно наследство от четирите краища на света и се зачудих какво ще ми сервира съдбата с нея.
- Къде е сега Илмаз?
- Синът ми е дурачок. А може и умен да е, кой знае. Залюби една вдовица, изгубила мъжа си в престрелките край Ширнак и наследила голяма вила в покрайнините на Алания и достатъчно средства да живее охолно. Живее с нея сега и се учи на бащинство с малкия й син.
Всичко изглеждаше наред, само не вписвах Алев в историята. Момиченцето бе светло като слънчево сияние с меките си руси плитки и сини очи, слабичка фигурка, свита в инвалидната количка в средата на салона за гости, за да може да ни вижда и чува. Откак бяхме дошли не бе проронила и дума, само гледаше тъжно и се усмихваше ако се обърнем към нея.
- Тя е моето любимо дете. Всичките ми надежди са за нея. Не ми е кръв, а така да прилича на мен - благородна, тиха, нежна.
Останалата част от главата ще прочетете в книжното издание...
Публикувано от alfa_c на 17.02.2012 @ 16:07:40
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5 Оценки: 6
Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. Р е к л а м аПролет иде (по К. Христов) | автор: arhiloh | 1309 четения | оценка 5 | показвания 55455 от 125000 заявени | [ виж текста ] |
|
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
"Извезани души, XXXXIII част" | Вход | 17 коментара (39 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Извезани души, XXXXIII част от Jenia (jivkova@hotmail.com) на 18.02.2012 @ 00:40:14 (Профил | Изпрати бележка) | neverojatno prikazno... |
]
Re: Извезани души, XXXXIII част от anonimapokrifoff на 18.02.2012 @ 00:07:43 (Профил | Изпрати бележка) | Много красива глава е тази, браво! |
]
Re: Извезани души, XXXXIII част от vladun (valdividenov@abv.bg) на 17.02.2012 @ 23:07:35 (Профил | Изпрати бележка) | Добре е, че следва, защото вече се пристрастих към текста ти и когато напишеш "край" ще ми липсва, освен ако не ми пратиш ктижка с целия роман:)
Здравей, Меги! |
]
Re: Извезани души, XXXXIII част от kasiana на 17.02.2012 @ 19:26:21 (Профил | Изпрати бележка) | Харесах много!!!!!
Сърдечни поздрави:))))) |
]
Re: Извезани души, XXXXIII част от voda на 17.02.2012 @ 19:04:47 (Профил | Изпрати бележка) | С възхита и благодарност! :) |
]
Re: Извезани души, XXXXIII част от _katerina_ (lili_ket@abv.bg) на 17.02.2012 @ 17:20:30 (Профил | Изпрати бележка) | Отново потънах в света на Шехерезада :)
Благодаря Меги! |
]
Re: Извезани души, XXXXIII част от secret_rose на 17.02.2012 @ 19:52:39 (Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi | Още е рано за снимки, понеже мис е иска да ги покажа с разказа за Алания, но ето малко:
http://www.alanya-holidays.com/images/alanya0115.jpg
http://img276.imageshack.us/img276/6203/17zi2.jpg
https://encrypted-tbn3.google.com/images?q=tbn:ANd9GcQxlNNrMEcEYKQyy1uJt6S1m3ruZvocFKcNTkvfgBpz49q8ve4b
http://img1.loadtr.com/b-327922-alanya_kayal%C4%B1klar%C4%B1.jpg
http://www.mastertatil.com/img/Hotel/relax-hotel-alanya.jpg
http://www.bultrips.com/images/6354_alania.jpg
http://www.geziresim.com/antalya-alanya-ilcesi.html
|
]
Re: Извезани души, XXXXIII част от Slovesna на 28.02.2012 @ 12:11:17 (Профил | Изпрати бележка) | Цялата нежност и топлота, които си втъкала между редовете, разбужда "неизречената, съхранена в сърцата ни обич". Силно и внушително... |
]
Re: Извезани души, XXXXIII част от Haramiata на 18.02.2012 @ 10:45:32 (Профил | Изпрати бележка) | Демата "Прекрасно!" сякаш подхожда, но всъщност не подхожда. Звучи ми като двумерна проекция на четиримерно понятие... А и като се замисля, че този вълшебен свят е отделен от времето, в което го видях по съвсем различен начин всичко на всичко с едни мижави 4 години... Пак беше прекрасен,но не беше такъв.
Много са ... опасни едни дребулии в дъното на хоризонта- единствени неясни тъмни, смътно различими петънца... Всичко друго е ясно, хармонично, познато, подредено, само там, някъде си, едно малко неясно нещо ... |
Re: Извезани души, XXXXIII част от secret_rose на 18.02.2012 @ 14:16:31 (Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi | Много неща могат да се променят за 4 години...
твърде много :)
макар наглед да изглежда че е същото...
Ама то ти колко видя... само петната :(
Надявам се следващия път :р да видим повече заедно. Имаме нова къща там вече :)) |
]
Re: Извезани души, XXXXIII част от boliarkabg на 18.02.2012 @ 17:14:48 (Профил | Изпрати бележка) http://boliarkabg.blogspot.com/2011/10/blog-post.html | отново....фантастичната природа,която описваш приказно и хората, малките подробности от бита им. Мъжът останал сред блоковете между дърветата си, лелята, сервираща чай на стъклената масичка,но с бродираните салфетки, чудният напълно естествен чай на свекърва ти. Възхищавам се на всичко това,което ни разказваш, на естественността на хората, на живота им. Живот без превземки,запазил мъдростта и приел модерното разумно. Благодаря ти, учиш ме и ме водиш. |
]
Re: Извезани души, XXXXIII част от petia_bozhilova на 18.02.2012 @ 20:03:40 (Профил | Изпрати бележка) | Не искам и да си помисля, че един ден това вълшебство ще свърши.
Ще пиша на Дядо Коледа да ми го донесе на книга :) |
]
Re: Извезани души, XXXXIII част от Markoni55 на 19.02.2012 @ 19:51:14 (Профил | Изпрати бележка) | не зная как успяваш непременно да придадеш и на хората същата мекота, плавност, красота и известна екзотичност. Природа и контакти в твоите разакази са в непрекъсната хармония. Защото ти си си сложла специаните очила да виждаш и усещаш хармонията. Невероятна си Меги!
Беше удоволствие да се върна в този свят, където макар и за дни посрешнах 2008 година. Вярно, бях в турестечуската част, но се чувствах уютно шляейки се из крепостта или край брега. поазена съм от невероятните, запазени и добре стопанисвани исторически забележителности. Влюбих се и в Сиде....пак ми се ходи там. Брагодаря за удоволствието. поздрави и от Жоро! |
Re: Извезани души, XXXXIII част от secret_rose на 19.02.2012 @ 20:00:15 (Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi | О, Сиде... моята първа голяма любов в Турция... :)
Следващите глави са и за Сиде, Манавгат, долината на пеперудите, гората на елфите - Крушунските водопади около Анталия :) все места, на които съм била многократно през годините и които всеки път са нови, уникални и незабравими...
А за Алания ще отделя още място, това тук е само за Махмутлара - мъничък квартал встрани.
Но ти знаеш, невъзможно е да се опише с думи този лиман, божествените лагуни, реките, вливащи се в морето, невероятната природа...
Гледайки, ние решаваме какво да видим. И какво да си скътаем в сърцето...
Прегръдки за вас с Жоро :)
@--;--
|
]
Re: Извезани души, XXXXIII част от Markoni55 на 21.02.2012 @ 17:53:03 (Профил | Изпрати бележка) | Гледайки, ние решаваме какво да видим. И какво да си скътаем в сърцето...
Права си. А сега като гледам каква сложна дума съм написала в бързината, която трябва да означава - туристическата част - ми стана много тъпо, но...ти си разбрала.
Ще следя... |
]
]
Re: Извезани души, XXXXIII част от Vesan (proarh92@abv.bg) на 19.02.2012 @ 22:02:58 (Профил | Изпрати бележка) | Не мога да коментирам както трябва сега, защото съм в командировка и пиша на комп. с латинска клавиатура, и между другите задачи, но след сряда се надявам да кажа повече! :))) |
]
Re: Извезани души, XXXXIII част от Vesan (proarh92@abv.bg) на 22.02.2012 @ 16:10:01 (Профил | Изпрати бележка) | Меги, удивителна светлина и човешка топлота струи от думите ти. Преди да започна да чета романа ти, имах доста предубедена и шаблонна представа за Турция, и дори през ум не ми минаваше колко ограничени могат да бъдат възгледите ми. А ти си създала такъв невероятно богат свят от характери и човешки съдби, и всичко това на фона на една омагьосваща природа. Наистина с огромно удоволствие чета и това съвсем не е комплимент. |
]
]
Re: Извезани души, XXXXIII част от QuiSho на 02.03.2012 @ 12:37:46 (Профил | Изпрати бележка) | интересно пишеш |
]
Re: Извезани души, XXXXIII част от joy_angels на 13.05.2012 @ 20:09:21 (Профил | Изпрати бележка) | Допи ми се истински чай. Красота :))) |
] | |