автор: Rimoza

Любовта е нестинарски цвят,
закичен в олтара на сърцата,
от нейния звън се ражда порива свят
и полета прераждащ съдбата.
Любовта е слънчева вечност в кратък миг,
тя ни дарява с вълшебни огнени криле,
без любовта животът е ехо без вик,
красивите й очи стопяват облачни ледове.
Любовта е непобедима бяла стихия,
неподвластна на суета и омраза,
не обича да расте на завет в саксия,
но може да блести и в кална ваза.
Любовта е и ад, и рай,
понякога сладка, понякога горчи,
тя е приказка без начало и край,
бяло разпятие за грешните ни души.