автор: lorsa

... зная как ще протече евентуалната ни среща
след (хипотетично) четири години.
Ще ми кажеш: ”Ти си същата!”, докато те оглежда
другобуквеното ми фамилно име
и единствено остатъците чипс върху леглото
или лакът ми, излющен наполовина,
ще напомнят, че от тръпката, разтърсила живота ни,
издигнах ешафод, за да ми минеш.
Но по сухия език и по напуканите устни
ще познаеш премълчаното завръщане.
И тогава ще изопнат вени всичките секунди,
а когато заличиш една в прегръщане
озверяла в страх (инфарктно) ще си самообещая,
че те спирам поетично. Безвъзвратно!
Че ще махна баладичните плейлист-предпочитания
и почвам да живея еднократно!
Че ще си сменя прическата, цвета и гардероба,
даже вредния си навик да очаквам;
да се хиля; че ще пия само като има повод!
(И без друго с чашите не те изплаквам.)
Че ще си припомням три пъти на ден, че съм бунтарка
и ще си лакирам ноктите изцяло!!!

Разделени – три години.
И след четири – това е!

... просто първите ми седем са ми малко.