 |    Екзистенциална обреченост „Усмихвам се - гримаса сива скръб.”
Валентин Чернев, „Уж”
Минутите чертаят коловоз,
в окото на нощта ми пръст повдигнал
до прага на възможните неща -
където слиза тъжният въпрос,
към себе си пътуващ и нестигащ.
Към Нищото отправен вертикал,
по който прозаично атрофират
надежда, изтъняла до безличност,
остатъци заключена печал
в багаж със етикетче ”до намиране.”
В гримаса от бледнеещи черти
усмихва се живот себично-грозен,
агония на сиво вещество...
А в дъното, под маската, крещи
отчаяният Вик* на коловозите.
Минутите - контури на лице,
сълзящо свят без име, необикнат -
пътуват ме, без връщане назад…
И няма опрощаващи ръце.
И дом, където с изгрева пристигам...
_________________________________
* ”Викът” - картина на Едвард Мунк
(първоначално озаглавена ”Отчаяние”)
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 8
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| "Екзистенциална обреченост" | Вход | 9 коментара (18 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Екзистенциална обреченост
от zebaitel на 17.02.2012 @ 20:40:31
(Профил | Изпрати бележка) | | А може би точно това пътуване води към дом! Да, обречени сме да съществуваме, ако го приемем като обреченост! Здравей, Диана! Не ми обръщай внимание на философстванията! Стихът е хубав! |
Re: Екзистенциална обреченост
от DianaStefanova на 17.02.2012 @ 21:23:30
(Профил | Изпрати бележка) | | Здравей, Зеб! Хубаво философстваш и се радвам ако съм дала повод за размишления. Благодаря, че се отби! :) |
]
Re: Екзистенциална обреченост
от DianaStefanova на 17.02.2012 @ 16:37:49
(Профил | Изпрати бележка) | Драго ми е, че си тук, Меги! И че разбираш... То и да мълчиш, си е изкуство. ;)
Не съм активна в публикуването, а писането излиза мъчително и затова все по-рядко поетизирам - и само ако Музата ме сграбчи по спешност... :) |
]
Re: Екзистенциална обреченост
от doktora на 17.02.2012 @ 08:59:53
(Профил | Изпрати бележка) | хареса ми това стихо... много екзистенциално наистина звучи,
но малко емоция обаче нямаше да липсва, а лейди Ди...;)
И метафорите ме впечатлиха, тоже...:)
Док |
Re: Екзистенциална обреченост
от DianaStefanova на 17.02.2012 @ 09:16:30
(Профил | Изпрати бележка) | Ох, обеднях на емоции, Док (и Лейдито се цупи напоследък)... Ама болежките ще ги пратя юнашката на кучето под опашката! :D
Сполай ти за галантното присъствие, за прочита и харесването! Желая ти усмихнат, хубав ден! :) |
]
Re: Екзистенциална обреченост
от Vesan (proarh92@abv.bg) на 17.02.2012 @ 08:51:31
(Профил | Изпрати бележка) | Интересно изграден стих с много добро звучене и осезаемо внушение.
Поздрави, Диана! :) |
Re: Екзистенциална обреченост
от DianaStefanova на 17.02.2012 @ 09:21:07
(Профил | Изпрати бележка) | Радва ме задълбоченият ти прочит, Весан!
Благодаря и поздрави от мен! :) |
]
Re: Екзистенциална обреченост
от RockAround_theC_l_ock (bim_bam_bum@tintiri_mintiri_pliass) на 17.02.2012 @ 08:20:30
(Профил | Изпрати бележка) | Понякога сами отсичаме си корена и тръгваме понесени от вятъра...
Къде ли ще се спрем - стъбло съборено... прихванало се, даже неполято...
...и ще намерим ли
... *прощаващи ръце.
И дом, където с изгрева да стигнем?...* ... :) , :)
;-)))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))
(Мунк ми е много*труден*- да издържа да го гледам дълго... :)
|
Re: Екзистенциална обреченост
от DianaStefanova на 17.02.2012 @ 09:33:22
(Профил | Изпрати бележка) | Песенно-хубав, размислящо-тъжен коментар, Бой...
Благодаря за съучастието! Пращам ти бойни усмивки на n-та степен, додето компа издържи! :)))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))
А Мунк и за мен е мъчителен. Припомних си картината му, понеже ми резонираше на психясалото настроение... |
]
Re: Екзистенциална обреченост
от ATOM на 17.02.2012 @ 06:40:41
(Профил | Изпрати бележка) | има дом
стига да има и изгрев
пожелавам! |
Re: Екзистенциална обреченост
от DianaStefanova на 17.02.2012 @ 07:30:24
(Профил | Изпрати бележка) | ех...
изгревно да ти е... и хубаво-сбъдващо! |
]
Re: Екзистенциална обреченост
от Ufff на 17.02.2012 @ 06:16:53
(Профил | Изпрати бележка) | Разбирам онова усещане, когато не човек пътува през времето, а времето "го пътува". Изпитано.
Поздравления! |
Re: Екзистенциална обреченост
от DianaStefanova на 17.02.2012 @ 07:33:11
(Профил | Изпрати бележка) | | Благодаря за съпричастието и хубавия отзив, Уфффи! Радвам се, че се отби! |
]
Re: Екзистенциална обреченост
от galiakara на 17.02.2012 @ 05:34:48
(Профил | Изпрати бележка) | | Хубава, силна творба, Дидка! Поздравление! Привет! |
Re: Екзистенциална обреченост
от DianaStefanova на 17.02.2012 @ 07:36:24
(Профил | Изпрати бележка) | | Сърдечен поздрав и благодаря за хубавите думи, Гали! Желая ти усмихнат ден! :) |
]
Re: Екзистенциална обреченост
от vladun (valdividenov@abv.bg) на 17.02.2012 @ 00:35:25
(Профил | Изпрати бележка) | Завладява стихотворението ти, Диди, невероятно съзвучни са форма и съдържание!
Поздравявам те! |
Re: Екзистенциална обреченост
от DianaStefanova на 17.02.2012 @ 02:49:15
(Профил | Изпрати бележка) | | Такава радушна оценка от теб си е повод за радост... Прегръщам те, Влади! До скоро и хубава вечер! :) |
] |  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 806
ХуЛитери: 3
Всичко: 809
Онлайн сега:
