автор: Methodius

...Как да те открия на уречената дата? Защото когато преди час се опитах да ти се обадя, не успях да се свържа с теб. Или не отговаряше, или беше заета (по услужливо известяващия ме надпис the user is busy).
Ти, доколкото схванах думите и жестовете ти, нямаш против да се срещнем; а и щом ме осведоми за телефонния си номер... Симултанна десетопръстна комуникация, по предусловието за визуален контакт. Но вероятно си прибързала с великодушието, непознавайки ме достатъчно. Разделяше ни стъклопакет с шумоизолираща PVC-дограма: аз отсам, ти оттам (като в онази радио-реклама). Вярно, науката доказа относителността на вън-вътре, горе-долу; но отношението отсам-оттам е другояче, преднаучно сложено, единствено както по рода си, така и само по себе си.

Изглежда съм непоправим в теженението си. Сгреших ли със серията обаждания? Нали- уж- съм ти симпатичен... Бих могъл да те потърся около... Кога?... За да уточним времето и мястото... Беше казала, че си на работа.

Виж, аз не смятах и съвсем не очаквах, че ще те вбеси едно безобидно телефонно съобщение; дори се надявах да те зарадвам с него; затова ти го и пратих, не се установих при написването... Нали, дори невидима, светлината си остава светлина, електромагнитно взаимодействие, среда за информационен пренос.

Ще почакам до около... За отговор. Ако не прилети гълъбът- би било знак да не те безпокоя занапред по никакъв повод? Да, да! Тогава, обещавам, ще се настроя да те забравя, както и телефонния ти номер (ще го изтрия и забравя). Светът, удавен в крокодилски сълзи, и светът в ковчега на Ной.

Очертава се да си примамка за поредния провал в моето дръзновение: да пристъпя в неформален досег, симпатия, с Човека: фасетно размножен пред мен. Съзнавам, че причината е изцяло у мен, в шизоидния ми фетишизъм...

По собствено проекторешение: възнамерявам да преустановя домогванията си, да се примиря да бъда себе си и да се задоволя с картинки, вместо с хора; понякога онанизмът (в най-широк смисъл) се превръща в съдба. Но теб, разбира се, това нито те засяга, нито ти е интересно; изправена си пред дузина важни предприятия и множество стойностни хора. Към едната си половина хората са шеговити, до самоирония, и компетентни... до ироничност; към другата- предявителни и неустрашими.

...Още по-малко пък светът го е еня. Археилюзията на човешкото: че съм център на света. А истината е точно противоположна (и е велика и по-силна от всичко, megale e aletheia cai uperischuei, по надслова на Шопенхауеровата "Етика"). Аз съм някаква Браунова прашинка, запокитена към периферията. Прашинка, но илюзираща! Мислеща тръстика. (Паскал, "Мисли", 347.) По заключението на омразния ми Жан-Пол Сартр: човек се ражда без всякакъв смисъл, продължава живота си от слабост и умира случайно.