автор: dara33

Душата църква е запалена.
Гори от огъня на любовта.
Светиня беше, пълна с обожание.
Сега е спомен, пепел и агония,
за прежна красота и вяра в Бог.
Останал кръст крещи неистово.
Надежда, че била е и ще бъде.
Душата църква е запалена.
Подпали я предателска ръка.
В прахта сред руините плаче,
едно сърце изпълнено с тегоба.
Построй отново храм, безбожнико!
Дърветата свидетели. Шептят.