Два празника на любовта са перлите на Пролетта.
Изключителната религиозна толерантност позволява на японците да приемат някои от празниците на други религи¬озни общности. Прие¬мат ги и ги вграждат в своите тради¬ции. Такъв е случаят с полу¬чи¬лия популярност в цял свят католическия празник на влю¬бените “Свети Валентин”. Те го празнуват на 14-ти Февруари и го постявят в сантиментална връзка с традиционния японски празник “Денят в бяло” на 15-ти Март. За “Свети Валентин” основен елемент в празничната украса са червени и розови сърца, а емблемата на “Денят в бяло” са сини сърца.
На “Свети Валентин” жените подаряват на мъжете, които обичат и на мъжете, които имат място в живота им шоколадови бонбони и картички-валентинки. Обект на внимание са колегите, съучениците, бащите и добрите приятели. Има два вида шоколад, които жената подарява в този ден. Единият се нарича гири-чоко , а другия – хонмеи-чоко. Гири-чоко е шоколад, който се подарява в знак на учтивост, на израз на най-добри чувства и уважение. Хонмей-чоко е много специален знак към любимия мъж, към мъжа на нейното сърце. Често се поднася заедно с малък подарък.
“Денят в бяло” е месец по-късно. На този ден мъжете дават израз на любовта и уважението си към жените, с които са свързани. В стари времена подаръците са имали своите послания. Така например, носна кърпичка – “Аз не те обичам и ако това те разплаква, избърши сълзите си”, сладкиши – “харесвам те, но не мога да те обичам”, бяла ружа – “Нека останем приятели”, бонбони – “Нека ги изядем заедно” ... Днес момчетата и мъжете изпращат пролетни картички, бели ружи и подаръци.
И двата празника са повод за пищна украса, щастливи срещи и много усмивки