Дъжд вали, вали, не спира
и се пълни язовира.
А стената се пропука,
но на кой ли път му пука.
Кой го стопанисва даже,
няма тука кой да каже.
После скъса се стената
и селата в долината,
водната вълна удари и
погуби де що свари.
Кризисен се щаб събира,
ала кой ли там разбира
какъв ще е бил проблема,
щом е празен водоема.
Кой пострадал, кой умрял,
всеки е със своя хал.
А държавата решава
вече да ги наблюдава,
че да ни предупреждава
бедствие когато става.
Колко мъдро е това!
Знаеш идва ли беда -
не от Бога сътворена,
а от хора предрешена.