автор: vorastak

Днес сме трудноразбираемо човечество,
въпреки и аз че смятам се човек.
А и аз съм със семейство и отечество
и на мен животът никак не е лек.
Всички хора имат нужда от х рана,
но до някой не достига късче хляб,
друг пък най-нахално бърка във меда,
третият преяжда, като на майтап!

Всеки се стреми да дърпа чергата към себе си,
а за другите че страдат, му не пука,
не обръща поглед, дето пълно е със плебеси,
той да е добре, пък гази най-брутално в лука!

Днес преяждащият обвинява сиромаха.
Този, дето се добрал до късче хляб си трае,
бедният е свикнал със концерта на стомаха,
около главата всеки ореол си вае?!

Всеки чака бедният да сътвори благата,
вземайки си пая, всеки него го забравя?!
Моля, помогнете ми да разбера нещата,
че без помощта ви, няма да му хвана края!

Казват, че човекът за човека бил е вълк,
но човекът за човека е неразгадаем,
братя че били сме, баламасва ни пък друг,
но да знаем, че живеем в свят въображаем!