автор: atiragram

Не мога
чуждите “кълнове” да настъпвам –
дори да покълват от “завоалирана” злост!

Не мога
нечии бездуховни ями за запълвам –
Друг притежава таз огромно тежка власт!

Не мога
и “извисените” висини да достигам –
“драпам” си по своя крив и трънен път!

Не мога
с цветя, с води и с птици да си общувам –
Бог не ме дарил е със “зряща” благодат!

Не мога
дори сърцето си нежно да почуствам –
от мислоформите – чепат конгломерат!

Не мога
и да не спя, когато уморено “трупясвам” –
на душата предоставям будната си част...

Но... все нещо мога! Нали така?...
Мога да благодаря и да благославям –
всяко нечие “сега”, сътворяващо сияен път към Бога.