Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: pts2grimm
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13994

Онлайн са:
Анонимни: 433
ХуЛитери: 0
Всичко: 433

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Май 2022 »»

П В С Ч П С Н
            1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
5 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаПриютът
раздел: Поезия
автор: yotovava

Каква е тази улица без име
с протрит, напукан, сринат калдъръм?
По шипове, ръждясвали с години,
сълзите си процежда кисел трън.

И тихо е като в килер за луди.
Зловещо е – като в кафез за смъртник.
Задавя прах и прашното те души.
Стърчат, навъсени и непристъпни,

смълчани, корозирали от горест,
решетки до изронени мазилки.
А струва ти се, че било е скоро
и с някого са дишали стените.

Защото плач ли там дочух веднъж,
или дъждът замислен проговори,
тропосвах дълго с ириси надлъж
пустеещите люлчици на двора.

И сякаш на щурче очите зърнах
страхливо зад плета да ме следят.
За кратък миг! Когато се обърнах
недружелюбен срещна ме зидът.

Деца ли са играли тук? Не вярвах.
Пустееха гнезда, крила на птици
прекършени и дрипави висяха
като поличби върху прашни жици.

Тук Господ спирал ли е да поседне
в прозорците немити да надникне,
когато с вопъл някой за последно
незнайната си майка е повикал,

когато с пресекулки, на парцали,
гласчета шепотно са стихвали...
....и първо като трънчета валяли...
... после като кръстове пониквали...


Публикувано от viatarna на 09.02.2012 @ 19:02:08 



Сродни връзки

» Повече за
   Поезия

» Материали от
   yotovava

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 2


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

20.05.2022 год. / 06:55:04 часа

добави твой текст
"Приютът" | Вход | 5 коментара (6 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Приютът
от phifo на 09.02.2012 @ 20:18:51
(Профил | Изпрати бележка)
Трудно се пише на тази тема заради катастрофалната опасност да се превърне в мелодрама. Но текстът ти някак го преодолява, въпреки репортажната форма с някои умилителни детайли. Хубаво писане! А и краят е впечатляващ!
Поздрави!


Re: Приютът
от ulianka на 09.02.2012 @ 20:30:32
(Профил | Изпрати бележка)
Много ми хареса! Поздравления!


Re: Приютът
от secret_rose на 09.02.2012 @ 23:08:52
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi
Текста е... спокоен, което го прави истинска поезия.
И много докосващ финал...


Re: Приютът
от voda на 10.02.2012 @ 00:58:28
(Профил | Изпрати бележка)
Текстът е като трън, който се забива във всички сетива.
Тук има много болка. И протест...
Поздравления!


Re: Приютът
от ole72 на 06.03.2012 @ 18:03:29
(Профил | Изпрати бележка)
Тук си чула гласът на бездомните валящи трънчета...


Re: Приютът
от yotovava на 08.06.2012 @ 11:50:11
(Профил | Изпрати бележка)
Мисля, че ги видях... А то е по-страшно.

]