Когато
ароматът на любов
попие в гънките
на нощните ми устни,
затопленият мрак
ще се задъха,
заровил пръсти
в лунните коси.
Измислената нощ
ще затрепери,
разголила
душата си до бяло.
Ти някога
ми пиеше смеха.
Снегът нетърпеливо
се топеше.
Сега си само
нежен аромат
в извивките
на нощните ми устни.