 |  Да благодарим за хляба ни.
И за бедствията.
Има ли праведни?
Публикувано от aurora на 09.02.2012 @ 14:42:44
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 9
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| "Мисъл" | Вход | 14 коментара (39 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Мисъл
от Vesan (proarh92@abv.bg) на 15.02.2012 @ 16:37:21
(Профил | Изпрати бележка) | Може би бедствията да са толкова нужни (а може би и повече), колкото хляба, за да бъдем човеци, но аз не мога да благодаря за тях!
Поздрави, Меги! :) |
Re: Мисъл
от secret_rose на 15.02.2012 @ 16:47:08
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi | В някои източни езици съществува думичката niyet. В буквален превод означава ~намерение.
Ниет наричат още състоянието, в което вярващия, отдадения човек извършва своите... духовни дела, като молитва, пост, съзерцание, ритуално измиване например, дарение, милостиня, четене на свещени за него книги. Но когато ниета е свързан с човешки дела, тогава има знаничението на намерение. А когато е за духовни, те казват, че сам не трябва да знаеш за ниета в себе си.
Благодарността, за която пиша в това хайку е Ниета... наречен още Шукран. Или - неосъзната признателност...
Затова не е нужно никой да благодари за бедствията, всъщност... Нито за хляба. |
]
Re: Мисъл
от Slovesna на 28.02.2012 @ 10:55:56
(Профил | Изпрати бележка) | | Внушава смирение... Кой колкото може да понесе. И добро, и зло... Не просто се стремиш, много си напред по пътя към съвършенството. Благодаря ти за всичко, което пишеш и споделяш. |
]
Re: Мисъл
от secret_rose на 09.02.2012 @ 15:05:51
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi | Това мъниче се роди от думите на един такъв днес.
Жени, нашата Жени. Каза ми:
"Приемаме с благодарност всичко, което ни се случва, извличаме само градивното и продължаваме напред..."
Има такива, вярвам в хората и в човечността им, по човешки.
И няма праведни наистина... защото, както пише в последните ми преводи: Тази Любов е такава - забравяш я до следващата ви среща. |
]
Re: Мисъл
от Meiia (meiia@abv.bg) на 09.02.2012 @ 15:24:52
(Профил | Изпрати бележка) | | От премного опъване всяка струна може да се скъса, даже и тази на Благодарността. Та не съвсем благодаря за бедствията. Единственото, което мога да направя, е да открия някакъв смисъл в тях. |
Re: Мисъл
от secret_rose на 09.02.2012 @ 15:27:38
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi | Нормално е да не можем...
Но има смисъл в това да благодарим и за доброто и за злото, което ни сполетява. Христос е обяснил защо.
И да се пошегувам черно: Днешни археолози благодарят на големите вълни. Четох вестници..
Разбира се, как усещам тези три редчета които публикувах, не мога да обясня, но няма общо с коментарите ми...
Пожелавам Ден, изпълнен с истинна Благодарност. |
]
Re: Мисъл
от nironi (nironi@mail.bg) на 09.02.2012 @ 15:56:50
(Профил | Изпрати бележка) | | познавам един човек, не е праведен, но всяка сутрин благодари за нещата, които ще му се случат, а вечер благодари за нещата, които са му се случили... понякога забравям за това, но той ми го припомня при следващата ни среща :Р |
]
Re: Мисъл
от Haramiata на 09.02.2012 @ 17:29:10
(Профил | Изпрати бележка) | | Мда ... Има праведни. Всеки се мисли за праведен. После иднат контролните (например- някое и друго бедствие) и те ни казват, че няма. Ни един. Но ние рядко се съгласяваме с това. Обвиваме се с черупкта на самоизмислянето си. Но все някога трябва да се излюпим. И ни потропват отвън, и на нас ни писва в яйцето ... Ше се излюпим, къде ще ходим ... |
Re: Мисъл
от secret_rose на 09.02.2012 @ 17:50:50
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi | Сложно ми е напоследък...
Знаеш ли, хем вярвам, че праведни няма (знам го даже със сигурност :))),
хем знам, че до един са праведни. Заради това: "Ще се излюпим, къде ще ходим ..."
бе я ми заший устата... |
]
Re: Мисъл
от mariniki на 09.02.2012 @ 18:35:47
(Профил | Изпрати бележка) http://mariniki.blog.bg/ | Любовта е тази, която ни кара да жертваме себе си в името на онова така бленувано щастие. Любовта ни помага да опознаем себе си. Блудницата извършва грях от любов. Книжниците и фарасеите искат от Исус да каже какво да правят с тази пропаднала жена, да изпълнят ли това което повелява закона, а именно да я убият с камъни.
Божият син надига за миг глава, но не за да каже убиите я, или пощадете блудницата, а за да каже: Който е без грях, нека пръв хвърли камъка върху нея. Силни думи, които са достатачни, за да възпрът тълпата готова да погуби грешната жена. Никой от тях не посмява да хвърли и един камък, защото всеки от тях е грешник. Кой по- малко, кой повече, всички те са хора и като такива правят грешки, от които после да могат да се поучат. Бог е Любов.
Няма безгрешни хора...можем само да благодарим за хляба и всичко останало...казала си точните думи, Меги... най-точните. |
Re: Мисъл
от secret_rose на 09.02.2012 @ 22:11:26
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi | Любимата ми притча, Маги...
@--;--
(наскоро с едни приятели от Германия седяхме на тих разговор, който завърши така:
- Изпитвам някакъв неописуем подтик да го разказвам...
- Недей. Ще те убият.) |
]
Re: Мисъл
от phifo на 09.02.2012 @ 21:54:02
(Профил | Изпрати бележка) | | Роз, няма как да благодаря за бедствията! Трагедии, причинени от алчни или безотговорни хора. За това има наказание и изкупление - и в човешкия, и в божия съд. |
]
Re: Мисъл
от voda на 10.02.2012 @ 01:23:21
(Профил | Изпрати бележка) | Бедствията са протестът на Природата срещу греховната същност на човека.
Но той, човекът, не носи субективна вина за това, защото така е създаден...
Както човешкото общество, така и животинският свят, са основани на насилието и греха.
Да благодарим, че ни има и че сме живи.
Благодарността е най-висша добродетел!
Поздрави за тази мисъл, която провокира размисли! |
]
Re: Мисъл
от atiragram на 10.02.2012 @ 12:11:03
(Профил | Изпрати бележка) | Да благодарим!
А какво е това? -
"праведен"...
прегръдка |
]
Re: Мисъл
от atiragram на 11.02.2012 @ 07:11:06
(Профил | Изпрати бележка) | Въпросът беше "риторичен"...
"Нема тъковъ животну" -
праведен...
прегръдка |
]
]
Re: Мисъл
от vladun (valdividenov@abv.bg) на 10.02.2012 @ 18:36:12
(Профил | Изпрати бележка) | Ето един от въпросите, на които, докато сме тук, няма да получим отговор...
|
]
]
]
Re: Мисъл
от pc_indi (pc_indi@abv.bg) на 10.02.2012 @ 19:24:14
(Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/ | За хляба наистина трябва да благодарим! За бедствията...трудна работа..:( Има които за поука,като урок идват,но има и такива,за които проумяване няма и оставят незаличими белези ,каквито и духовни висоти да е стигнал човек.Вярно,че болката гравира душата и я прави красива,но... и с това изкуство гравьорско трябва да се внимава,защото гравюрата си е дълбаене и отстраняване все пак.
Няма праведни. Както няма и грешни.Както и всички сме и праведни,и грешни.:)
Поздрав,Сикрет! |
]
Re: Мисъл
от daro на 11.02.2012 @ 09:16:52
(Профил | Изпрати бележка) | Приемам благодарността към бялата аша
покрила нивите - хляба.
И..."това, което не ни убива, ни прави по-силни"
Но...риторичността на въпроса - "Има ли праведни?"
мисля, че е оскърбление за душата, защото въвежда в Отчаянието,
а то не знае как се благодари.
Благодарната усмивка на угнетения е зъбата! Пази се от това, Меги...
Да, може всички да не сме праведни, но не бива всички да сме еднакво
безотговорни. Защото едно е нехайството на индиферентния,
друго е безотговорността на този, който трябва да брани.
Смятам, че Фифо много точно ти е подсказал къде е проблема!
Личността!!! И не да се отрича с лекотата на "себеутвърждаването",
а да се развива с отговорност за себежертва.
Другото е Митология - страх от стихиите.
Усещам чувствата ти, разбирам те...
Бъди благословена!
(.)
|
Re: Мисъл
от secret_rose на 11.02.2012 @ 10:01:40
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi | Въпроса... не е риторичен, а рикошетен :)
Беше ми странно, че всички приемат това хайку лично :)
Да кажем, че въпроса тук (и цялото хайку) е насочено към многото в мен.
Мислене, мислене... мисли, мисъл-форми.
Не знам какво е аша...
Нито една душа не знае да благодари. Лесно е да благодари само за онова, което и харесва. Останалото не е за коментар. Щом има проблем, значи има и решение, щом е в мен - значи е в мен :)
|
]
Re: Мисъл
от daro на 11.02.2012 @ 10:31:06
(Профил | Изпрати бележка) | "Да благодарим..." това е поемане на огромен товар - от името на всички.
Ръста, Меги...поносимостта!
С такова обръщение мисля, че е нормално да го приемат лично.
"Нито една душа не знае да благодари" - благодарността е личен акт
и никой няма право да бъде арбитър. А масовостта в радостта и скръбта
вече горчиво я отпихме от съкрушителните идеологии. Има ли нужда от примери?
аша - нещо като китеник, но едноцветно покривало от вълнена прежда...
най-често с натуралния цвят на вълната - бяла. Спал съм при приятели в Родопите и наистина много топли. |
]
Re: Мисъл
от secret_rose на 11.02.2012 @ 10:35:35
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi | Ами... винаги има и друга гледна точка... :)
като например, че докато считаме нещо за товар, то наистина ще е товар.
Хайкуто не е за коментиране. Също като диалектиката.
Няма какво да им се коментира просто, защото и коментарите са диалектични... :) и мислите, и всичко останало. |
]
Re: Мисъл
от daro на 11.02.2012 @ 10:49:27
(Профил | Изпрати бележка) | :)...това ми е мечтата!
...да правя внушемия наум, но и той е диалектичен;)
нищо неправенето ли е спасението? - кажи го на мъртвите домове:(
те със сигурност поеха товара на невежеството и безотговорността, Меги! |
]
]
Re: Мисъл
от secret_rose на 11.02.2012 @ 11:10:09
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi | едно подаръче, старо:
Тихо се сипе първия сняг...
Една детска усмивка
между капките черна мъгла
разтваря секундите взрив
и над белия свят от разруха
разцъфват камеи...
И алени трели
/сърца, като светла стрела/
изпълват синчеца
в очите на моята песен...
поела в спокойния сън на дете
от Лазурния бряг...
аз не спирам да пея...
... и песен са...
свитите пръстчета
стиснали кукла от страх
и мъртвите венички
стоплили смазано цвете...
светулките днес ще са много...
... и белия грях
в съня на детето от Изток...
Прости ми ръцете...
те нямат
посока
в омайните Ти висини.
:)))
|
]
Re: Мисъл
от Paisa (paisa@abv.bg) на 11.02.2012 @ 11:09:23
(Профил | Изпрати бележка) | Да благодарим първо, че ни има.
А идва ред и на голямата благодарност. Но още не сме разбрали достатъчно, за да я изрекат сърцата ни. |
] |  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 2
Вчера: 1
Общо: 14146
Онлайн са:
Анонимни: 598
ХуЛитери: 2
Всичко: 600
Онлайн сега:
