Докосни душата ми с ласки.
Докосния както преди.
Когато още не знаех,
какво е, от ласки да боли.
Всеки път с нежност,
обладаваше моето сърце.
Не мислех, не виждах, не чувах,
аз живеех, чрез твойта душа.
То беше толкоз красиво.
Така си остана до днес.
Когато сме двама, без трети,
живота е тръпка, унес вълшебен.