автор: phifo

Дали ще си тръгнем в студа
с обувки в ръцете
и как ще узнаем
дали сме пристигнали вече оттатък,
щом още не сме се обадили,
на когото обичахме?
А тези, които ни чакаха,
никого вече не чакат.

Преди да се срине
последният ден зад мъгливия хребет
и ръсне снежецът
в мастиката на старците в кръчмата,
ще има отломки от страсти –
прескъпата смет за събиране.
Но щом ни е погнал овчарят,
към нова кошара е свършека.

Мъжете отпиват,
показват безпаметно старите рани
от светлото бъдеще,
от второ пришествие някакво.
И люто попържат лъжепророците
и Йерусалимите,
и как ще получиме дрехи –
пречистващо-бляскави.

Но слънцето
другата сутрин е само капачка от бира,
когато примлясква насън и магьосника
с вещото слово.
И с първото утро
все същите светли нещастници
ще знаят как краят
със другия край да свържат отново.