Събирам разпиляната си нежност
и тайно я изсипвам като дъжд
в листата на разцъфналата вечер.
Мастилено ме гледат две очи,
в които е рисувала съдбата.
Далечен залез реже хоризонта.
Морето свети нежно-изумрудено.
А аз нетърпеливо ще докосна
изваяните в облаците думи.
Харесваш
разпиляната ми нежност.