автор: Layla

Във скромна работилничка в Лион
във близостта на родния си дом
работел от зори мосю Канап
и шиейки изкарвал своя хляб.

Той бил голям експер във професú,
подрязвал всичко що навън виси,
зашивал дупки, режел и лепял
и важно име във Лион създал,
та всеки със проблеми в областта
пристига на опашка пред врата.

- Мосю, на мене скъсал се сандала,
такава участ Господ да не дава,
дошла дотука боса, без боне
и си надраска нежните нозе.
- Ах, моля поседнете за минута
сте тъй красива и дори събута.

- Ах, тез ботуши скъсват ми нервú,
не може ли да ми ги разшири?
- Аз мисля отговора ми е лесен
обули сте си левия на десен....

- Отпред ми се разпорил трандафор,
Ви моля, туй за мен е гран позор.
Подшил го със дебела свинска напа,
зашил повторно пръсти да не зяпа.

- Пробил ми се галош на две места,
и вътре влиза всякаква вода,
недейте гледа тъй и да се чуди,
забавя ли се ще завъдя гъби.
- Със идеален профил са дупкú
ще ги запушим с коркови тапú,
ще газите във локви безобразни,
а тези от вода ще бъдат празни!

- Аз има пришка тук на този крак
Ви е възможно - разшири отзад?!?
Или направо нещо да пришие,
за да не може пак да се притрие.

Мосю Канап бил много търпелив
и в своя същност твърде работлив,
но вече му надула се глава
и искал да ги прати вдън гора,
когато на вратата му изгряла
мадам Софи във красота и цяла.

- Мон Дьо, на що дължал съм тази чест,
да ме споходи участта ми днес
със своите прекрасни глезенú,
мадам Софи при мене да влезú.

- Аз ще Ви моля с Вашия аршин
да ми скроите тук от плат един,
но първо измерете стъпала,
че да измеря аз не бих могла.

... и ето със треперещи ръце
мосю Канап прихванал и краче
и мерил, но се поглед замъглил
и във последност някак ги скроил -
по спомен, аромат и по анфас
- Вървете, ще ги донеса у Вас!

- О, не, аз още утре по сютрú
ще дойде тук на място да мерú!

И досега под старите липи
във работилничката с две врати
седи мадам поседнала във поза
Канап от нея хвана коксартроза –
крои и мери, мери и крои
и все таки не ги натамани...