автор: atiragram

Обледено, дървото в стенание се блъска!
Вятърът, назидателно, съска около него –
чупи клони, събаря гнезда и ледено рони
висулка след висулка...

Да мога с дъха си да го стопля!
Да го гушна, както рожбата се гушка,
и отдадено да прилепна към него –
да му зашепна пролетната приказка...

Но..., само сълзата ми,
отронена по него, стана на висулка...