отглеждам тишини
когато неудобството
се крие в обувките ми
и най-често е зимно
тогава забравям шума на тревите
стъпвам накриво
препъвам се в някой изоставен праг
и се откривам сред мислите си
упорита съм
но не ми сеговори
едносрични са думите
и сякаш ме наказват
че съм се хванала за конеца на хвърчилото
и забавям полета му
равни са посоките
докато ги избирам
и чакам белия вятър
да влезе в комина
и да запуши лулата на раждането
пречи ми дъжда
да прогледна отвъд хоризонта
и да открия някой
който да изхвърли старите ми обувки