Приятелство.Тази тема е обсъждана от ранни времена до наши дни.Всеки човек търси това приятелство,но почти никога не го намира."Защо не го намирам?","Кога ще си намеря приятелка?"-това са едни от най-задаваните въпроси в днешно време.
Винаги съм си задавала въпроса "Какво е приятелството и кой ми е истински приятел?".
След дълги и задълбочени размисли аз си отговорих на всички тези въпроси.Разбрах,че приятелството е едно прекрасно чуство,което почти никога не се среща.То е вид общуване и загриженост към другия човек.Често забелязвам в моето училище,че доста от съученичките ми градят своето приятелство на принципа на лицемерието и подигравките.Те се правят на загрижени за теб,а всъщност довериш ли им тайна те я разказват на другиму и ти се присмиват зад гърба ти!Това ме отвръщава!Разбера ли,че се създават такива интриги зад гърба ми аз изхвърлям този човек от мислите си!Е да изхвърлянето е трудно,особенно когато си на едно и също работно място или пък учите в едно и също училище(като мен).От моят все още малък житейски опит разбарах,че за да ихвърлиш този човек от милите си трябва нито да говориш за него,нито да мислиш и гледаш за него.
Все пак приятелството не зависи от това само да си имате доверие,а и от това да си приличате поне малко по характер,да имате общи теми и интереси.Например при по възрастните двама "приятели" доста често не си пасват.Да речем единият е по-освободен-обича да пие,пуши,а даже и да иска да употребява наркотици.Според мен това се случва при хората от 18 годишна възраст до 30 годишна възраст,а вече също при по-млади и възрастни.Докато другият човек може да е по-скромен,разумен и мъдър.В тези случай,ако този човек има достойнство ще прекрати взаимоотношенията си с този човек. Мога да дам и по-конкретни примери,за да затвърдя моята теза,но те са от моето ежедневие и не са свързани с наркотици,алкохол или цигари.Но ще си премълча,защото знам че доста хора изразяват своите творчески мисли и идеи тук.Кой знае!Може и някой от вас,които четат това есе да са родители на някоя моя съученичка....Чакайте!Отклоних се доста от темата!
Та така говорех за стъпките при изграждането на едно приятелство.За сметка на това разрушаването е много по-лесно.При него е достатъчно да нараниш или обидиш хората,които са ти истински приятели.Случвало ми се да се срещам с хора,които са си озлобени по характер.Те искат да разрушат приятелството мужду две наистина добри приятелки.Но когато не обръщат внимание на хората,които искат да им застанат на пътя тези озлобени хора се отдръпват от тях.Не трябва да се сърдим на по-злобните хора,защото светът щеше да е доста скучен.
За настояще и за бъдеще ще бъда много радостна,ако намеря истинска приятелка,защото знам че това се случва на много малко хора и то на тези,които го заслужават!Ако това се случи и на мен аз ще бъда истински уледотворена!