Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Nela
Днес: 2
Вчера: 1
Общо: 14146

Онлайн са:
Анонимни: 753
ХуЛитери: 4
Всичко: 757

Онлайн сега:
:: LioCasablanca
:: nickyqouo
:: pinkmousy
:: LeoBedrosian

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаИронията на мълчанието... 2 част /новела/
раздел: Други ...
автор: galiakara

Докато говорех с нея, не разбрах как бях изпил ракията си на два гълтока. Явно имах нужда от силна доза. Платих набързо, качих се на колата и поех обратно към Златните пясъци. Шофирах бавно, като в сън.
Добре, че не се случи някой `трудолюбив` нощен катаджия да ме спре. Сигурно куп глупости щях да му наговоря. Мислите подскачаха немирно в главата ми. Не можех да ги подредя. Нещо сериозно се беше случило, но какво? Защо не можеше да ми каже, щом беше толкова спешно? Опитвах се да гадая, но нямаше смисъл...
Запъхтян от напрегнатост, влезнах в бара на хотела. Огледах се, не ги видях. Попитах бармана. Всеки уважаващ себе си барман, притежава чувство за наблюдателност. Освен това, Владето и Оля със сигурност, където и да попаднеха, щяха да направят впечатление. Не се излъгах в предположенията си. Получих подробна информация, че са били там, заедно с един господин на средна възраст, пили са по един коктейл и са отишли на вечеря. Въпросът беше къде?
- Говореха да хапнат нещо морско- не без гордост обясни барманът. Препоръчах им едно-две заведения във Варна,защото за там попитаха, но не знам дали са последвали съвета ми.
Благодарих му и излязох навън. Имах нужда от чист въздух. Явно днес не ми беше денят...
Опитах да звънна с надеждата Влади да чуе телефона, ако е отворен. Нищо. Ща не ща, трябваше да го търся. Този път обаче реших да не рискувам шофьорската си книжка и взех такси, а и не познавах добре Варна. Бях се разхождал няколко пъти по центъра при предишни идвания и толкова. Къде да се мотая по нощите. Наближаваше 10, когато таксиметровият ме спря пред едно от въпросните заведение. Помолих го да почака. Не бях сигурен дали ще ги открия там, или ще се наложи да продължим търсенето. Най-после късметът ме `удостои` с вниманието си. Наистина бяха в него. Влади се изненада като ме видя:
- Е, приятел! И тук ме намери! Шегувам се! Явно и ти като нас си получил препоръка за това местенце?! Ела да те запозная с бащата на Оля! С нея вече се познавате, нали Олечка?
Оля мило ми се усмихна, здрависахме се. Баща й се беше изправил като да посрещне скъп гост.
- Очень приятно! Меня зовут Никандров Николай!
След обичайните за случая вежливи реплики на запознанството, ме поканиха на масата. Реших да не нарушавам веднага приятната им атмосфера. Седнах. Поръчаха ми и питие. Вдигнахме тост за успешното представяне на на двамата в утрешния ден. И едва тогава, правейки знак на Влади да излезе с мен казах:
- Извинете ме за минутка, трябва да освободя таксито.
- Чакай да дойда с теб! Да си купя цигари! Олечка, г-н Никандров, извинете
ни,веднага се връщаме!
Недочакал да излезем от заведението, Влади озадачено разтърси ръката ми:
- Хей, приятел, какво ти става, бе?! Прижълтял си като платно. Как ме намери? Не е случайно съвпадение, нали?
- Чакай да платя, а ти веднага се обади на майка си. Има нещо много важно да ти съобщава. Тя ми се обади и каза спешно да те открия.
- Да не би нещо с татко да е станало?!
- Не, не, каза, че са добре! Друго е, но и не искаше да говори с подробности.
Докато аз се разплащах с таксито, Влади звънна у тях. Наблюдавах реакцията му.
- Мамо, какво става?... Защо трябва да идваш до тук?! Аз ще съм зает и няма да мога да ти обърна внимание... Ще ми обясниш ли защо? До утре? Що за мистерия е това?!
После утихна за малко. Явно слушаше какво му говори тя.
- Добре... макар че нищо не разбирам... Да, тук е, с нас. Много симпатичен господин. Добре де, нали ти казах, нямам намерение нищо да предприемам. Просто сме на приятелска вечеря, а и утре сутрин имам снимки и трябва рано да ставам... ОК! Ще пратя Иван да те посрещне на аерогарата. Добре...Хайде, успокой се и ще говорим утре, като дойдеш...Лека нощ!
Той затвори телефона и се замисли...
- Много загадъчно ми говори... Нищо не разбрах...Съвсем ме обърка. Хайде, да не ни чакат гостите!
Допихме си питиетата. Аз не бях вечерял, но след този целия стрес, апетитът ми се беше `изпарил`... Поговорихме за модата, за новите тенденции, малко за политиката и решихме да се прибираме. Чакаше ни напрегнат ден, а и в допълнение с тази мистириозност на Талия, не знаехме още какво щеше да се случи...

/следва продължение/


Публикувано от viatarna на 05.02.2012 @ 08:25:07 



Сродни връзки

» Повече за
   Други ...

» Материали от
   galiakara

Рейтинг за текст

Авторът не желае да се оценява произведението.

Р е к л а м а

Лопата218
автор: nickyqouo
384 четения | оценка 5

показвания 957
от 125000 заявени

[ виж текста ]
"Иронията на мълчанието... 2 част /новела/" | Вход | 4 коментара (12 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Иронията на мълчанието... 2 част /новела/
от mariniki на 05.02.2012 @ 10:32:15
(Профил | Изпрати бележка) http://mariniki.blog.bg/
чакам с нетърпение продължението...
сърдечен поздрав за теб..


Re: Иронията на мълчанието... 2 част /новела/
от zaltia на 05.02.2012 @ 11:01:17
(Профил | Изпрати бележка)
Заинтригува ме и мен Галя...
Поздрави!


Re: Иронията на мълчанието... 2 част /новела/
от atiragram на 05.02.2012 @ 13:31:05
(Профил | Изпрати бележка)
Ха сега!
Давай края, Галюша!
Дано да е по-различен от това,
което си мисля...
прегръдка!


Re: Иронията на мълчанието... 2 част /новела/
от _katerina_ (lili_ket@abv.bg) на 06.02.2012 @ 18:29:10
(Профил | Изпрати бележка)
продължавам ...:)