автор: atiragram

Пътувайки босоного,
през нравите на раси и на времена,
към дверите на Оного,
който слива ранина с виделина;

и отричайки и “себе”, и “аза”, и его,
потъвам в самотност, а не в тишина.
Онази тишина – от смирена самота –
обладаващо нежна, няма и новоцветна,
която да ми открие
поне изначалната ми сродна душа...