автор: galiakara

Владето беше обиколил половината земно кълбо. Пътешественик да беше, нямаше да е видял толкова. Професията му помагаше в това.

Кой е Влади ли?- маникен. Един от най-красивите младежи, които се бяха раждали на тази земя! Хайде бе! - ще възкликне някой. Чак пък толкоз! Въпросът не беше само в тялото, което без съмнение конкурираше и най-добре изваяните скулптори от древността. За разлика от тях, той имаше и височина, цели 190 см.! Мускулите му бяха развити точно колкото трябваше, за да не заприлича на културист. Краката му- прави, дълги, добре оформени.Ще попитате: Ти пък откъде знаеш такива подробности? Ами аз съм неговият личен масажист. Където се появи той, аз - след него. Сянката, довереното му лице. Докато му правех ежедневните масажни процедури, нали трябваше за нещо да си говорим. Пък и това беше единственото му по-свободно време. Освен тялото, момчето имаше страхотно излъчване. Очи с бадемова форма, дълги мигли, катранено черна, леко причуплива коса. А устата му... момичетата пощуряваха за една негова целувка. Имаше толкова екзотичен вид, че погледнеш ли го, започваш да си мечтаеш за почивка на Хаваите... естествено заедно с него. Пак някой ще се обади: - А бе, ти да не си гей, та толкова влюбено разказваш за Владо?! Това в случая всъщност, няма никакво значение. Но за любопитковците ще кажа- не, нормален мъж съм си, който от пет години търси време да организира сватбата си. Клоня вече към старите ергени. Но тридесет и осем за един мъж не е толкова зле. Виж, за моята изгора, чийто 30 годишен юбилей празнувахме наскоро, вече е нещо друго... Затова все ме атакува на тази тема, горката и аз все обещавам. Но тази година наистина ще го направя, живот и здраве!
Та Владето, така го наричах аз, си беше коцкарче. Сменяше красавиците, без разлика от националност и цвят. Що момичета минаха през ръцете му...Не че той ги търсеше, те го намираха. Беше елегантен любовник, не може да му се откаже. Все някакви изненади подготвяше- ту разкошен букет цветя, ту някакво меченце или сувенирче с подходящ надпис, който да поласкае младата дама...Богата фантазия имаше.Поръчваше вечеря за двама с бутилка шампанско, пурпурни свещи и разни вкуснотии, така че да създаде една неповторима еротична атмосфера.
След всяка подобна нощ, на следващото утро, щом се сбогуваше с дамата и обещаваше отново да се срещнат, ме привикваше за масаж. Тогава започваха мъжките ни разговори, знаете- за жени, за добри питиета, за спорт. Така минаха две-три години...
Една нощ, телефонът ми звъни като на пожар. Тъкмо си бяхме легнали с моята приятелка. Гледам- номерът на Владето.
- Какво става, бе приятел?! Да не започна третата световна и аз да не съм разбрал?!
- Братче, спасявай ме!- чувам отсреща разтревожения му глас. Утре спешно пътуваме за Варна, а аз не съм във форма. От бара ме измъкнаха. Рано
сутринта трябва да дойдеш до хотела. Полетът е в десет.
- Нали не си забравил, че ми даде отпуска цели три дни, а утре е едва първият!- реагирах аз на секундата.
- Не съм забравил, но и за мен това беше изненада. Руснаците правят някакво страхотно представяне на новата си есенна колекция в морската столица и мениджърът на фирмата лично ме покани. Намерил ме чрез един от спонсорите ни и нямаше начин да откажа! Хайде, моля те! Не искам да вземам със себе си когото и да е! Много е важно за бъдешето ми! Нали знаеш какъв голям пазар е Русия?!
Знаех слабостта му към тази страна. Имаше защо. Майка му беше рускиня. Хубава жена! На нея се беше метнал. Не че нямаше и черти от баща си- поне ръста му беше взел, но финеса, определено, не беше наследство от него...
Не можех да му откажа?! И за мен беше добре- парички щяха да паднат... Ама как да съобщя на Вени, моята изгора, че едва пристигнал, отново трябваше да тръгна?! Щях да се справя някак си. Не се случваше за първи път...
- Добре, добре!- казвам му аз. Но гледай да се спазариш така, че поне да заслужава това пътуване!- казах това между другото, за фасон. Знаех, че винаги мисли за мен и ми плаща повече от колкото заслужаваше работата ми.
- Твоето не се губи, нали знаеш! Благодаря ти, брат! Знаех си, че няма да ме оставиш сам!
Почувствах как тонът му веднага се успокои. - И слушай, това няма да го забравя! Задължен съм ти! Да знаеш какви мацки ще видят очите ни! Хайде, лека нощ и до утре! В девет! Да не закъсняваш! Целувки за Венчето!
Ни целувки, ни обещания за една дълга лятна ваканция не й помогнаха да се успокои като разбра, че пак излитам. Часове ми отне да я убеждавам във важността на мисията си. Докато най-сетне, уморена се кротна на рамото ми и заспа.
Към обяд на следващия ден вече бяхме настанени в един от хотелите на комплекс Златни пясъци, където всъщност беше организирано и представянето. Още като влезнахме в запазеното за нас студио, Владето се затресе от вълнение.
- Какво ти става, бе човек?!- попитах го аз. Що за притеснение е това?! Любовна среща да беше, нямаше толкова да се вълнуваш!
- На прав път си! Не можех снощи да ти обяснявам надълго и широко, но да- имам среща и можеш ли да познаеш с кого?! Със самата Оля Никандрова! Помниш ли я? Преди две години бяхме на изложение в Париж и тя стана `моделът на годината`. Господи! Направо съм в стрес! Хайде, време е за един успокояващ масаж, че ще получа удар!
- А, сега разбирам защо толкова настояваше да дойдем. Знаел си, чумичко, че и тя ще е тук! Помня я, разбира се! Такова същество забравя ли се?! Още тогава беше `налапал ченгела`, ама нещо стана и се разминахте...
- Точно така! Вечерта, на коктейла й се обадиха, че баща й получил инсулт и тя спешно отпътува. Как съжалявам, че не успяхме да се сближим малко повече...Но хубавото е, че поне човекът се възстанови и е по-енергичен от всякога. Всъщност той й е маниджър от година. Така че ще се запозная и с него.
- Чакай, чакай!- нетърпеливо го прекъснах. Изглежда съм пропуснал много епизоди от тази история! Кога и как успя да научиш всичко това? И защо аз нищичко не знам?!
Влади се усмихна лукаво:
- Е, всеки си има своите малки тайни! Знаеш ли колко приятели и почитатели имам във Фейсбук- 1200. Няма да те занимавам непрекъснато с тях. Пишат ми от всякъде. Няколко месеца след онова изложение, се открихме с Оля и оттогава контактуваме редовно. Мама, нали я знаеш каква лисица е, веднъж ме засече като си говорех с нея в скайпа и я видя. Запознаха се задочно и много се харесаха. Веднага намериха общ език, па нали са си и двете рускини, ела да видиш! Все се канехме да се срещнем и все не ни се пресичаха пътищата... И ето, най- после дочакахме... Довечера имаме среща в бара на хотела. Горя от нетърпение да я видя отново!
- Хей, тук ми мирише на нещо сериозно! Надявам се, няма като друг път, веднага да я хвърлиш в кревата си!
Влади ме погледна из-под вежди, замисли се и отсече:
- Поне тази вечер нямам такива намерения, още повече, че и баща й ще бъде с нас. Но докато си тръгнем... Бог знае... Хайде, на работа! За довечера трябва да бъда в идеална форма!
След масажа, се прибрахме в стаите си да си починем. Моите задължения за днес бяха свършили. Можех по-късно да си позволя да отскоча до Варна, да се поразходя в Морската градина, да пийна някъде на спокойствие бяло винце с печена рибка в крайбрежните заведения и да се полюбувам на нощното море... Имах нужда от малък и заслужен отдих.
Така и направих. Но тъкмо бях се разположил и отпил от прекрасния гроздов елексир, мобилният ми иззвъня. Мислено изпсувах, че не се сетих да го изключа. Беше Наталия, майката на Влади. Ние с нея бяхме почти на една възраст и имахме приятелски взаимоотношения. Гласът й треперяше от вълнение. Талия, както я наричахме с Влади, беше много емоционален и душевен човек. Винаги говореше с патос и една вулканична вътрешна енергия, която се предаваше и на околните. Но сега не беше същото. Почувствах голяма тревога в тембъра й. Това, че ми заговори на руски, още повече потвърди усещането ми. Когато беше притеснена или силно развълнувана, `превключваше` на материнския си език.
- Иван, здраствуй! Где Володя? Я ищу его уже час и не могу связаться! Спаси меня, друг! Очень спешно надо с ним говорить!Он с табой?!
- Здравей Талия! Не, не е с мен. Има една лична среща. Какво се е случило? Чуваш ми се много притеснена. Добре ли сте?
- Мы добре, но можно случится что-то непоправимое със сина, разбираш? - изрече скоростно на българо-руски. - Умоляю тебя, найди его и скажи ему немедленно позвонить дома. Я на завтра купила билет. Прилетаю к вам! Много важно, очень! Встреча с Олей Никандровой ли есть у него?
Не можех да я лъжа, а и нямах основание затова.
- Да! С нея и баща й. Доколкото знам са в бара на хотела. Ще ги намеря веднага, ако още са там и ще му предам съобщението.
- Господи! Пожалей меня! - чух отпадналия й глас
- Талия, какво става? Плашиш ме!
- Не могу сейчас тебе обяснить! Утре! До завтра! Прошу! Найди его и пусть ничего не делает с етой девушкой! Понял?! Ни-че-го!- накъсано почти извика тя в ушите ми и затвори.

/следва продължение/