Пет жени - наранени от един мъж.
"Пътища"
- Добре дошъл!
- Благодаря!
И за какво ми благодариш? За това, че те допуснах за пореден път да влезеш в апартамента ми? Или ми благодариш въобще за това, че те допуснах в живота си? Недей, не се хаби! Благодарностите ти изглеждат някак си глупави и не на място след хаоса, който причини в душата и сърцето ми! Загубих толкова много заради теб, превърнах се в една опустошена и лишена от мечти жена. Трябва ли аз да ти благодаря за това?
- Боже, колко си красива!
- Не забравяй обаче, че тази красота е до време!
А ако не бях толкова красива, мръснико, щеше ли да ме примамиш в леглото си? Като се замисля, предпочитам да бях грозна. Писна ми всеки да се интересува само от опаковката ми! Уви, всички сте еднакви - минавате през едно сърце, смачквате го, след което не ви пука какво е останало от него.
- Нямаме много време, красавице!
- Не ми казваш нищо ново!
Не си спомням някога да сме разполагали с много време, то винаги е било недостатъчно - още повече сега, когато трябва да бързаш, за да се прибереш вкъщи при жена си и децата си. Аз бях просто една спирка по пътя ти, както винаги е било и с всяка друга преди мен, всяка друга, която си лъгал и е попадала в твоите ръце.
- Ето ти нещата, сама ги събрах!
- Благодаря ти!
Уф, пак тези скапани благодарности! Омръзнало ми е от тях почти толкова, колкото ми е омръзнало да съм в сянка, да бъда винаги другата - любовницата, курвата, утешителната награда...
Хайде, вземи си багажа! По-бързичко, ако обичаш! Достатъчно те търпях. Не желая повече да лекувам раните ти, да съм част от болните ти амбиции. Жалко за твоята съпруга и прекрасните ви деца! Коя ли ще бъде следващата сянка, с която ще продължиш да ги мамиш - коя ли ще заеме мястото ми? Яд ме е за пропиляното ми с теб време, за това, че ти позволих толкова дълго да ме лъжеш и да убиваш човешкото в мен!
- Ще тръгвам!
- Сбогом!
"Ще тръгвам!" - последните думи, които изрече пред мен! Не ти стигна смелостта да кажеш "Сбогом!", както направих аз! И въпреки че няма никога отново да спим в едно легло, да излизаме на среща, въпреки че ще има друга на мое място, успях да оставя следа в теб, в твоето каменно сърце. И всеки път, когато за миг затвориш очи, нещо в теб ще гори - споменът за мен ще стои, ще те подлудява и ще те владее отново така, както нищо друго не е властвало над теб преди! При мен обаче няма да е същото... Аз изгубих толкова много от себе си - из губих мечтите си, сърцето, но желанието ми да живея оцеля и който и да легне в леглото ми от тук нататък, едва ли ще може след това да ме нарани, да ме накара да страдам - вече нищо не може да ме изненада...
За кой ли път те гледам от терасата - все същият мазен поглед, все същото такси, все същият маршрут към дома... Само едно нещо е по-различно днес - мисълта, че отново ще се върнеш, я няма! Всичко свърши, пътищата ни се разделиха! Край! Най-сетне... Край!
Остана само едно нещо, което предстои... Да получиш един много важен подарък , специално за рождения си ден - само след една седмица...