автор: galina

В този филм, във който ме вкара,
в този филм, непредвиден и мил,
няма роля на мене се падна,
онемях, онемях от звезди,
онемях от луни полудели,
от танцуващи рози в нощта...
Този филм - непредвиден и земен,
а ме хвърли през девет земи,
там където светът е за двама,
там където от радост боли
и не вятър, а тиха омая
над морето разстила вълни.
Безсюжетен, стихиен, измислен
с неизвестен, незнаен финал...
В този филм безпардонно ме вмести
и дано не е водевил...