автор: VOLTER

След изживения стрес от нелепата смърт на Динко, съм „преразпределен”!
Разместиха графика и групата „стажант – коминджия” – отпадна.
От утре ще бъда към маркшайдерско бюро заедно с хубавата Янка.
Момичето, в което всички момчета сме лудо влюбени!

*
Преди година ми се случи нещо любопитно, което съвсем ме обърка.
В изпокъсаната ми ученическа чанта намерих адресиран плик до самия мен.
Вътре, картичка с ръкописно любовно обяснение в стихотворна форма!
Сигурен бях, че това е почерка на Янка, но… как да я попитам!
Ако се окаже, че не е тя… ще изпадна в отвратителна ситуация!
От тогава, това анонимно „излияние”, мир не ми дава…
Кофти е да знаеш, че някой страда по теб, а ти и представа си нямаш кой е!
*
Янка е олицетворение на самата ангелска красота!
Къдрави кестеняви коси и кафени очи - все едно снета от рекламна картичка.
Държи се еднакво добре с всички - не проявява предпочитание към никого!
Може би самата тя е пожелала да бъдем в една група – от състрадание!
Все едно, надявам се, най – сетне да разбера истината за загадъчното послание!
*
Обикновено маркшайдерския стаж протича в администрацията.
Днес, обаче трябва да се замери изработеното пространство през февруари…
Въз основа на тези данни се формира заплащането на миньорите.
Янка нарамва бусолята, аз - триножката и тръгваме с Ферад към асансьора.
Ферад е завършил нашия техникум преди седем години.
Той е местен – с жена си и двете деца живее във Върба.
Балканджия, израснал и закален от несгодите на планината.
Беше на 25 и изглеждаше 35 годишен.
Ние 16- 17 годишните хъшлаци изглеждаме случайно попаднали под земята…
Ферад предложи да започнем от най – ниската точка - хоризонт 400.
Ще имаме шанса за една смяна да обходим всички работни места.
Странно е усещането - това си е едно подземно селище за каторжници.
Тук денонощно, без прекъсване, преминава животът на стотици хора.
*
Замерваме от последното засичане, до нивото на последното взривяване.
Според Правилника за безопасност, 5 м. от забоя винаги остават неукрепени.
Невъзможно е крепежа да върви успоредно с взривните работи .
Миньорите по необходимост работят под неукрепения свод на забоя…
Днес трябва да усъвършенстваме работата с бусолята!
Янка ще „свети” с жалона, а аз ще се взирам в здрача да видя очите й!
*
С пристигането ни, миньорите прекратиха пробивните работи.
Отдръпнаха се, седнаха да починат и изпушат цигара.
По указания на Ферад разположих прибора на крайната точка от миналия месец.
Тръгнах с рулетката от забоя, където Янка държи жалона.
Заставам до бусулята, а Ферад отива до забоя да уточнява нещо…
Бях на около трийсетина метра от тях – това е изработката за месец.
Сиреч: с къртовски труд три смени пробиват един - два метър за денонощие…
Докато чаках Ферад, погледнах показанията на бусолята…
Внезапен грохот ме откъсна от окуляра...
Пред мен кълбо бял прах и шум от срутваща се скална маса…
Някъде там, в облака прах, под камъните останаха Янка и Ферад!…
Спуснахме да разчистваме обрушването…
Действахме интуитивно, чувахме стоновете на Ферад и това ни побъркваше…
За миг не помислихме, че можем да бъдем и ние затрупани.
Ожесточено разчиствах мястото, където предполагах, че е Янка…
Двамата миньори с железни лостове разместваха по големите скални късове.
Тук някъде е оточната шахта, беше застанала близо до нея…
Ровя с голи ръце камъните, а буца притиска гърлото ми…
Всичко, което ми се случи напоследък е някакъв зловещ кошмар!
Пред очите ми загиват хора, а аз все още съм жив…
Разрових я – беше паднала по гръб, а главата й върху желязна решетка!
По лицето й дребни кървави драскотини…
След минута, целия в кървища, двамата миньори изтеглят Ферад…
И двата му крака са потрошени - виеше от болки, но жив…
Миньорите нямат нужда от гробове - ад на 400 метра под земята!
Обезумял и безучастен стоях над Янка…
Нямаше следи от тежки нараняване, сякаш беше в безсъзнание.
Сетих се да проверя пулса й!...
……………………………………
- Мъртва е… Янка е мъртва…
Миньорите застинаха…
Ферад ревеше като дете от болки…
Целунах я през сълзи по челото!...
За първи и последен път!
*
Докато чакаме пред болницата в Мадан, през половин час тичаме до пощата!
Трябва да известим семейството й в Гоце Делчев.
Чудехме се, как да съобщим страшната вест на майка й…
Знаехме, че баща й е починал преди години…
Започнахме с: „Янка зле със здравето!”
След малко: „Лекарите казват заболяването сериозно!”
На третата телеграма изплюхме камъчето!…
Късно след обяд аутопсията привърши: смъртта е настъпила от удар в тила.
(Сякаш има някакво значение от какво е настъпила!)
На смрачаване управата на рудника разреши транспорт.
Който желаеше може да придружи Янка!
Тръгнахме всички…
*
Началото на март - студа в унисон с настроението ни…
Пътувахме със същия открит камион с който пристигнахме във Върба.
За една нощ прекосихме Родопа и Пирина през Юндола …
Ковчега до нас и ние прави до него…
Имаше пейка, но не смеехме да седнем, за да не вкочанясаме…
През час шофьора спираше, за да влезе някой от нас в кабината и се постопли.
Сутринта в 5 часа влязохме в града.
Нямаше кого да попитаме, къде се намира ул. Стамболийски № 8!
(И до днес си спомням този адрес).
Камиона се движи напосоки – по улиците нямаше жива душа…
Чудим се какво да правим - не можем да чукаме по вратите, хората спят…
По едно време долавяме виещ женски глас…
Споглеждаме се и удряме по кабината на шофьора.
Няма грешка – това е дома на Янка…
*
Погребението - след обяд.
Целия ден валя проливен дъжд - и природата плаче…
Следващата нощ пътуваме обратно, за Върба.
*
Пристигаме призори – не лягаме да спим.
Събираме си партакешите и хващаме първия автобус за Мадан.
Всички сме единодушни: Напускаме техникума по минно дело!
*
Така или иначе не разбрах, кой е автора на онова любовно послание!
И вероятно, никога няма да разбера…
*