автор: bilqna_popova

Живея в трийсет и осмата.
Все по-трудно ме лъжат.
По-страхливо ме съдят.
Лесно давам присъди.
Феминистка с часовник.

Поне не работя в банка.
Дишам, отглеждайки стихове.
Залязвам, изгрявам…
Понякога съм на сянка.
Не обичам женските разкази
за мъжете, които са лоши.
Нито мъжките – за жените.
Колко сме грозни и пошли.
С едната уста ме хвалят.
С другата зад гърба ми приказват.
Разбрах, че няма смисъл
да сипвам от пусто в празно…
Виж, онова детенце,
което рисува с пастели.
То ме обича истински.
Както казваш ти – безусловно.
И мислите му са смели.
Да ни ожени през лятото.
Сватбата - нека е под водата.
Дори ми измисли роклята.
Рисува планети, живее мечтата си.
И я прегръщам от листа…
тая малка, красива фея.
Нямаме право да лъжем децата си.
Поне аз не смея.
Обичам те. Вали.