автор: secret_rose

Защо ми е да сътворявам стихове
под лунните лъчи на светлината,
да пиша повести, да шепна мигове.
Защо ми е да се роя нататък
когато сам животът те разказва
с кристалите на смъртното ни време.
И сам животът към смъртта залязва
в непреходност, с която да поема
най - шепотната лирика на словото.
Най-нежната мелодия всевечна.
И да стопя следите си в готовите
да ме спасят от земната човечност.

Те казват: ~Щом горчиво е началото
добър ще бъде краят~. И прекъсвам
валежите си лунни. Стигам цялото,
в което тишината ти възкръсва.