автор: abonat

Дори с двеста кожи
аз да се покрия,
пак туй не ще може
срама да отмие.

И с гущери само
сто дни да вечерям,
аз знам си, че няма
покой да намеря.

Дори да не ползвам
тоалетна хартия,
а с пясъка боцкав
г*за си да трия,

и с нокти да роня
от кожата клея,
и в дупка зловонна
до век да живея,

с камшик да се бича
и в прах да се кая,
молитви да сричам,
от плъх да бозая,

а нощем да вия
из кобни чукари,
докато се бия
с пустинните твари –

не ще да избегна
вината си, зная,
че вместо в Поршето
качих се в трамвая;

не ще да забравя
фаталната грешка,
че вместо за Ваня
се ожених за Дешка.