Дойдоха тежки времена, в които
с жената взехме да се гледаме сърдито.
Дъщерята порасна и замина в чужбина,
аз и жената останахме двамина.
Често започнахме да спорим
и на висок глас да говорим.
В тази домашна бъркотия
реших да стана ловджия.
Завърших курс, оборудвах се с пушка и екип нов
и тръгнахме с дружинката на лов.
Жената е кулинарка голяма
и каквото гръмна го слага в тигана.
Аз съм доволен от ловджийските си прояви,
а жена ми с нейните кулинарни изяви.
След поредния лов с дружинката позната,
решихме да се почерпим в хижа в гората.
Почна се пиене и приказки до зори,
а една жена красива сърцето ми плени.
Тя беше с усмивка от сто карата,
когато я видях ми се подкосиха краката.
И се почна, тя една...
Да не чуе Боже моята жена!
Срещите ни с мацката продължиха,
а съпругата ми беше доволна и тиха.
С моята пушка голяма,
когато съм в гората грешка няма.
Бях горд и от лова не ми се прибираше.
Тайната ми забежка скорост набираше.
Много смело го раздавах.
На пернати и рогати не прощавах.
Жената със очите сини
била разведена от три години.
Не успях да издържа на такова изкушение.
Тя беше моето сладко прегрешение.
Мацката нямаше грешка
и се превърна в моята тайна забежка.
Веднъж се разприказвахме с колегата ловджия,
за това което правехме на поразия.
Той разбра за моето похождение.
Аз бях свидетел на неговото откровение.
Разбрах, че колегата и той правеше забежки...
Пустата му гадина!
С една жена, чиято дъщеря учила в чужбина.
Съмненията ми бяха едни и същи.
Все по-често ненадейно се връщах в къщи.
Един ден съдбата ми стовари -
не един, а куп шамари.
Бях се превърнал в глупак.
Колегата ми ловджия станал ортак.
В тази ситуация различна,
аз ги хванах в поза неприлична.
Тримата мълчахме, а жена ми бледа -
без малко щеше да "гушне букета".
Исках и двамата да ги пребия,
но като си помисля, че и аз бях от тия...
Цвете за мирисане не бях
и с ловджийството тотално спрях.
Все се чудя и се мая.
Не успях да отговоря на един въпрос накрая:
- На чия глава по-добре ще подхождат на елен рогата?
- На мойта или на жената?